Коридорите на първия етаж

Тук се намират коридорите на първия етаж. Можете да пишете РПта...

Елене излезе от залата толкова разочарована и още повече бясна в същото време. Тя се беше оставила в ръцете му, беше му се доверила, а той отново се беше хванал със своята обична Карън. Момичето обаче дори не предполагаше за истината всъщност, както винаги тя беше много импулсивна и решаваше всичко само и единствено на догадки. Вече не можеше да сдържа мъката си, остави всичко да я залее, тя започна с всичко сили да крещи "Инкита Инфламаре"...Огнени кълбета подпалваха всичко наоколо, тя все пак се вразуми и скоро след това ги загаси, точно навреме преди картините да изгорят. Изведнъж усети нечие присъствие зад гърба си, обърна се и видя единствения човек, когото не искаше да вижда в момента... В ръката и се образува още едно кълбо...Вилан не проговорваше, тя също...Напрежението по между им нарастваше с всяка изминала секунда, ръката на Елене вече трепереше, кълбото се уголемяваше, момичето знаеше, че скоро няма да може да го контролира, но на нея вече не и пукаше, дори и да пострада, а ако пострадаше той още по-добре.. Така се залъгваше тя, когато изведнъж огъня започна да и пари и тя просто отпусна ръката си... Кълбото излетя и се насочи към Вилан, в този момент Елене вече осъзна, че не иска той да пострада...Боже мой, ако дори косъм паднеше от косата му нямаше да може да си прости, но вече беше прекалено късно...

Вилан никога преди не я беше виждал да губи контрол така, просто беше като бясно куче, държано прекалено дълго на каишка..Точно преди Вилан да реши да се намеси и да угаси пожарите след нея, тя го направи сама. Елене се обърна бавно и в мига в който го видя в ръката и се образува ново огнено кълбо. И сега какво от Вилан се очакваше да каже нещо, да се извини...Хубаво де ама за какво? Какво беше виновен той, че някаква там им е развалила вечерта...Яда в него се надигаше и още повече се подхранваше от яростта на момичето. Кълбото вече достигаше значителни размери и си личеше, че Елене скоро ще о изтърве от контрол. Точно когато Вилан понечи да успокои момичето, за да не стане бела, кълбото полетя към момчето с бясна скорост. В първия момент, слидеринецът се успокои че поне любимата му яма да пострада, но когато видя ужасената и физиономия, разбра, че това нямаше да свърши добре...Оставаше около метър до Вилан, а кълбото вместо да спираше, набираше още по-голяма скорост. Момчето затвори очите си и се помоли поне да остане жив, за да може още веднъж да види прекрасните и очи...

Карън вървеше по коридора, без изобщо да знае на къде отива...По късно, когато беше навън а двора и си мислеше за станалото тя осъзна, че само и единствено съдбата я е довела в онзи момент там...Тя все още можеше да види Вилан със затворени очи, а на по-малко от метър огнено кълбо със смъртоносни размери...Докато момичето се опитваше да си спомни обратното заклинание, кълбото беше почти до момчето, което обичаше и точно в момента в който кълбото вече докосна Вилан, то просто изчезна оставяйки след себе си само дим...

Инес слизаше по стълбите, когато изведнъж видя две от най-добрите и приятелки и момче от слидерин, което не познаваше много добре. Въпроса е че не това беше притеснително, а едно огнено кълбо с доста солидни размери насочено към момчето, а още по странното бяха двете момичета гледаха ужасени, но за съжаление като препарирани. Сега нямаше време за грешки, сферата вече беше опасно близо. Инес мислеше със всичка сила, за контра заклинанието, но както винаги не беше внимавала във този час, затова реши просто да пробва късмета си и изкрещя:
-Фините Икантатем
Изведнъж кълбото изчезна с леко пук, а след него остана само дим.
-Какво си мислехте че правите-каза момичето с малко по-висок тон от обичайното , с което изглежда стресна тримата съученици на среща и.
Те започнаха да обясняват, но изглежда и те бяха прекалено объркани и момичето нищо не схващаше, с което само успяха да я до ядосат..
-Знаете ли какво, по-добре добре не ми обяснявайте и без това предпочитам да не знам. Но по-добре да спрете със самоубийствените актове, защото аз отивам в балната зала и няма да съм тук цяло денонощие, за да ви спасявам задниците.-каза прекалено троснато дори и за нея и се отправи към балната зала..
А зад момичето остана само неловка тишина..

Линда почти беше стигнала първия етаж, когато видя 2 момичета от нейния курс и едно момче, което май беше от Слидерин..Тя се спря и се върна леко назад, съвсем безшумно. Нито едни от тримата не продумваше дума, всички мълчаха.. Сякаш се бяха карали или.. нещо почти невъзможно - някой им се беше карал.. Стояха така доста дълго (или поне на Линда й се стори така). Линда най-сетне взе решението, което беше искала да вземе още откакто им съобщиха, че ще има бал. А именно - да се върне в стаята си, да почете малко и евентуално да не стъпва на бала.. Все пак сметна, че по-късно може да слезе отново. Затова по най-тихия начин, по който можа се заизнизва по стълбите нагоре. Когато вече беше почти на втория етаж тока и се подхлъзна за момент, чу се доста неприятен, някак стържещ звук и Линда предположи, че тримата долу са я чули. Затова се позабърза към общата стая на Грифиндор...