Мъжка мода за всеки ден

Джеймс влезе първи в магазина и започна да оглежда нещата намръщен. Имаше толкова хубави тениски и дънки, но не сега трябваше да си купи костюм. Започна да оглежда костюмите и колкото повече разглеждаше, толкова повече му идеше да излезе и да не си купи нищо. Естествено не заради самия магазин, а по скоро за това, че сега не може да си купи това, което иска. И все пак момчето се беше заинатило и не си взе традиционния костюм, а само бяла риза и черно сако, с дънки под тях.Беше решил и че няма да обува неудобните официални обувки, затова си купи и чисто черни кецове. Джеймс отиде, плати на продавачката и излезе с бясна скорост.

Томас влезе в магазина и за малко не се блъсна с току-що излизащия Джеймс. В крайна сметка се разминаха сполучно и всеки продължи пътя си, защото всички в цялото училище бяха луднали покрай предстоящия бал. На Артър не му допадаше цялото това суетене, но като че ли вече не му пукаше. Най-вече, защото щеше да признае любовта си към нея, единствената. Боже мой, как се отплеснахме. В крайна сметка Томас вече си беше харесал костюм, макар и с триста зора. Просто така му се искаше да може просто да облече тениска и дънки, но трябваше да бъде представителен за нея. В крайна сметка, той реши, че би било по-добре малко или много да се чувства удобно, затова вместо а си вземе някой неудобни официални обувки, той си избра черни кецове. Томас плати на касата и забърза отново към училище.

Лизандър влезе в магазина като подмина всички момчета, които оглеждаха костюмите. Просто нямаше начин да го пъхнат в такова нещо. Дори и заради момиче, а и неговото момиче не беше такова което да държи да е в костюм или поне така си мислеше. Боже мой, тя пак обсебваше ума и сърцето му, дори и далече от него. Може би той трябваше да спре да се бори, може би трябваше да я остави да влезе под кожата му, може би така щеше да е по-добре. На Лизандър му дойдоха прекалено много може битата и затова остави мислите си настрана. Вече беше стигнал при дънките и тениските. Той набързо си избра едни тъмни дънки и една черна тениска и се насочи към касата, защото вече му беше писнало този магазин и най-вече хората в него. Беше му прекалено пренаселено, въпреки че трябваше след 2/3 часа да отиде в претъпканата бална зала от това тръпки го побиха, затова той просто плати и се устреми обратно към училище.

Драко влезе в магазина и още от вратата хареса един чифт дънки, той реши да го вземе. След това се насочи веднага към тениските, но когато видя един по-семпъл костюм реши, че ще вземе него. След това отиде да си избере официални обувки, но бяха свършили неговия номер, затова се наложи да си вземе черни кецове. Когато вече смяташе, че е приключил с пазаруването отиде на касата, плати на продавача 105тях галеона и излезе от магазина, запътвайки се обратно към училището.

Ики влезе в магазина и започна да оглежда дрехите бавно и внимателно. За сега просто нищо не му харесваше, нищо не изглеждаше като неговият стил, той просто нямаше да се чувства добре в никоя от тези дрехи. Реши да пробва няколко неща, но нито едно от тези не му харесваше. Докато на края на редицата не видя хареса един костюм, едни дънки и официални обувки направени като комплект. Ики реши да вземе него и отиде на касата плати 105тях галеона и излезе с бърза крачка отправил се обратно към училище.

Вилан влиза в магазина и както винаги е на обратно. Първо си хареса едни официални обувки, а после един чифт дънки. Другите първо си купуваха тениската, а после обувките. Но това беше Вилан и той просто никога не можеше да бъде еднакъв с другите. Ето сега и с момичето, което обича... Другите момчета се влюбваха в техни връстници от техния дом, а той във възможно най-неподходящото момиче във всички отношения. Унесен в мисли, той не разбра кога е стигнал касата. Подаде на продавача 65 галеона и излезе от магазина, все още умислен.