Бала по случай началото на учебната година

Моника влезе в балната зала.Там стоеше само директорката и още едно момиче.Тя отиде да танцува ,
но замалко си изкълчи крака и каза:
-Май трябва да внимавам с токчетата.

Елене реши да отиде, да се запознае с новото момиче. Заедно те започнаха да танцуват и да си говорят:
-Здравей. Казвам се Елене и съм в Грифиндор. А ти как се казваш и в кой дом си?

Моника отговори:
-Казвам се Моника!И аз съм от Грифиндор!

Докато момичетата си говореха песента спря и друга почна.
https://www.youtube.com/watch?v=7B19i_72Now&feature=BF&list=PL2BC8DC1C6D1AED84&index=7
Елене и Моника продължаваха да си говорят докато изведнъж в стаята не влетя още едно момиче. Казвам влетя защото и тя като всички беше закъсняла и тичаше, но пода на залата беше хлъзгав при което тя падна на дупето си и избърса целия под от началото до половината на огромната зала. Двете момичета едвам не се спукаха от смях, но се сдържаха и отидоха да видят коя е.

Както винаги въпреки всичките си усилия да направи вечерта идеална Леа успя да съсипе всичко с нейното поголовно падане. Двете момичета, които до преди малко си говореха дойдоха и и подадоха ръце.
-Благодаря.-каза момичето
-Няма защо.-отвърна Елене
-Приятно ми е да се запознаем. Аз съм Моника, а това е Елене. Ние сме от Грифиндор. А ти как се казваш и от кой дом си?
-Казвам се Леа и съм от Хафълпаф.
Така онесени в приказки те не усетиха как започна нова песен и те затанцуваха под ритъма и.

Можех да призная че плейлистата беше подбрана много добре. Песните се меняха, а ние не се уморявахме да танцуваме. По едно време дори директорката дойде да танцува с нас, но за съжаление нямаше абсолютно никой друг от учениците, което изглежда я разочароваше. И изведнъж вратата на залата се отвори и оттам влезе едно момиче, а в точно този момент се смени поредната песен

Амброзия ввлезе в балната зала и видя на една маса няколко момичета които си приказваха. Тя реши да се присъедини към тях! През това време тръгна следващата песен. https://www.youtube.com/watch?v=VQ4LAxfu9AU

Елеонора влезе наперено, въпреки че беше доста притеснена заради това че е закъсняла, но все пак се успокои щом видя че доста от другите ученици все още ги няма. Тя тръгна към дансинга, когато изведнъж разпозна едно от момичетата. Можеше да се каже че се бяха сприятелили в влака. Елеонора отиде при групичката момичета и започна да си бъбри с тях, а през това време през вратата влезе едно доста запъхтяно момиче облечено с тъмно синя рокля...

-Ох, по дяволите защо на мен все трябва да ми се случи.-мислеше си Наташа докато си припомняше как стълбите се раздвижиха и я заведоха в съвсем другия край на замъка и и се наложи да тича с всичка сила при което влезе запъхтяна в залата. За щастие обаче поне там не беше цялото училище, а само няколко момичета. Тя си пое въздух и отиде при тях. Те обсъждаха къде може да са останалите и дали има смисъл да ги чакаме. В този момент едно от момичетата започна да танцува на новата песен и всички други я последвахме, защото нямаше смисъл цяла вечер да си говорим и да чакаме останалите след като сме се облекли и гримирали за бал.

Кейтлин влезе бавно и спокойно и се насочи към групичката момичета които танцуваха. Едва след няколко минути танцувайки с тях разпозна мелодията на любимата си песен и точно в този момент разбра че тук ще бъде щастлива или поне така се надяваше. Унесена в мисли за бъдещето тя не чу как току що влязлото момиче я заговори. Кейтлин едновременно не я познаваше, но сякаш имаше и нещо познато в момичето с бонбонено розовата рокля.

Елизабет влезе в залата и много се зарадва като видя, че явно имаше и други закъснели освен нея. Тя тръгна напред към групичката от момичета, но незнайно защо едно от тях странно я привличаше. Сякаш са били близки някога. Елизабет без да осъзнава защо, а може би от обикновено любопитство отиде при нея и я поздрави. Другото момиче изглежда не я чу и се стресна когато видя Елизабет, но въпреки това остана загледана в нея. От своя страна Елизабет също се беше втренчила в момичето което за пръв път виждаше но въпреки това тя чувстваше че познава през целия си живот. Те можеха да продължат да се гледат една друга и да се чудят каква е тази връзка между тях, но още едно момиче влезе и беше толкова красиво че всички погледнаха към него и затаиха дъх...

Хелена влезе в красиво украсената бална зала и се огледа. Всички я зяпаха и едва тогава тя осъзна колко всъщност е закъсняла. Можеха да липсват няколко ученика, но все пак повечето бяха тук и бяха чакали нея и другите толкова дълго, за да започнат. Изведнъж мислите и бяха прекъснати от доста високия глас на директорката:
-Виждам, че повечето от вас са тук, затова смятам да ви кажа каквото имам да ви казвам и да ви пусна да си лягате защото тази първа седмица ще бъде доста дълга и трудна за вас.
След това директорката продължи да говори, но Хелена се беше отнесла нанякъде и като че ли изобщо не я слушаше...

Елене продължаваше да си говори, докато не осъзна че повечето от момичетата изобщо не я слушаха. затова се принуди да викне:
-Момичета, в момента говоря важни неща, които засягат вас и едва ли ще останете повече от седмица в Хогуортс ако не знаете че е абсолютно забранено да се ходи в Забранената гора освен с преподавател. Също така при три не предадени домашни, не зависимо навреме или не ще бъдете наказани с пропускане на учебната година.
Момичетата най-после се бяха събудили и Елене беше доволна че все пак е успяла да ги накара да я слушат. Тя си пое въздух и отново заговори, този път с по мек тон.
-Програмата за часовете ви през седмицата ще бъде закачена на таблото за съобщения в общите ви стаи веднага щом се приберете. Правилника на училището също може да намерите там и ви съветвам всяка една от вас да го прочете. Вярвайте ми това ще спести много нерви както на вас, така и на мен. А сега лека нощ и не забравяйте да кажете какво съм казала на тези, които не благоволиха да ни удостоят с присъствието си. И нека знаят, че не започнаха учебната година с много добро начало, надявам се поне да не я завършат по този начин.
Елене завърши речта си, като малко съжаляваше за тона си, но не присъстващите доста я бяха ядосали. Докато тя се рееше в мислите си, момичетата се бяха прибрали по стаите си и за нея беше време да най-накрая да заключи балната зала и да се отдаде на заслужена почивка. Е, поне до утре.