Уроци

Уроците ви ще бъдат пускани тук.

Урок 1
Възникването на Куидича

Ние дължим познанията си за първичното начало на куидича от записките на вещицата Герти Кедъл, която живяла на брега на блатото Куидрич през единадесети век. За наше щастие тя си е водила дневник, който сега е в Музея за Куидич в Лондон. Експертите са превели написаното по-долу от лошо звучащия саксонски в оригинал:

Вторник. Горещо. Тази група отвъд блатото отново са над него. Играят глупава игра върху метлите си. Голяма кожена топка падна в зелките ми. Омагьосах мъжа, който дойде за нея. Исках да видя да лети с колене върху гърба, дебелата космата свиня.

Вторник. Влажно. Излезнах до блатото да си набера коприва. Идиотите на метли отново играеха. Погледах ги за малко иззад една скала. Имат нова топка. Подхвърлят си я един на друг и се опитват да я вкарат сред дърветата в другия край на езерото. Безсмислени глупости.

Вторник. Ветровито. Гуеног дойде да пием чай от коприва, после ме покани на разходка. Завършихме гледайки тези тъпоглавци играещи играта си. Онзи голям шотландски вълшебник от върха на хълма беше там. Сега те имаха два големи тежки камъка летящи наоколо, опитвайки се да ги съборят от метлите. За нещастие не се случи, докато бях там. Гуеног ми сподели, че тя самата често играе. Прибрах се вкъщи възмутена.

Тази извадка ни разкрива много повече, отколкото Герти Кедъл може да предполага, доста далеч от факта, че тя знае името само на един ден от седмицата. Първо, топката, която пада в нейната зелева градина, направена от кожа е съвременния куофъл - естествено, надутият мехур използван в други игри от това време, би бил труден за прецизно хвърляне, особено във ветровито време. Второ, Герти ни казва, че мъжете се "опитват да я вкарат сред дърветата в другия край на блатото" - вероятно ранна форма на головите стълбове. Трето, тя ни дава бегъл поглед върху предшествениците на блъджърите. Много интересно е присъствието на "голям шотландски вълшебник". Може ли той да е бил играч на Креъткан? Била ли е неговата идея да омагьоса големи камъни, летящи опасно около игрището, вдъхновена от скалните късове използвани в родната му игра?

По-нататък не откриваме нищо споменаващо за спорта игран на блатото Куидрич, докато век по-късно магьосника Гуудуин Неен вдига перото си за да пише на норвежкия си братовчед Олаф. Неен живее в Йоркшир, което показва разпространението на спорта в Британия сто години след като Герти Кедъл го споменава за първи път. Писмото на Неен се съхранява в архивите на норвежкото Министерство на Магията.

Скъпи, Олаф,
как си? Аз съм добре, макар че Гунхилда е хванала змейска шарка. Присъединихме се към духовитата игра куидич миналата събота вечер, горката Гунхилда не беше в състояние да играе като хващач и трябваше да я заменим с Радулф Черния ковач. Отборът от Илклей играя добре, но това не ни притесни, бяхме тренирали здраво цял месец и отбелязахме четиресет и две точки. Радулф го удари блуудър в главата, защото старият Уга не беше достатъчно бърз с неговата тояга. Новите голови каци работят добре. По три във всеки край върху кокили, Онафром кръчмарката ни ги даде. Тя ни черпи цяла вечер с безплатна медовина, защото спечелихме, естествено. Гунхилда беше много ядосана, защото се прибрах късно.
Пращам ти това по най-добрата сова, която имам,
надявам се, че ще се справи.
Твой братовчед,
Гуудуин.

Тук виждаме колко много се е развила играта за столетие. Жената на Гуудуин е трябвало да играе "хващач" - вероятно старото наименование на гончия. Блуудърът (безсъмнено блъджър), който удря Радулф Черния ковач, е трябвало да бъде избит от Уга, който очевидно е играел бияч, тъй като е носел тояга. Головите стълбове не са вече дървета, а каци върху кокили. Все пак един решаващ елемент от играта все още липсва: златния снич. Прибавянето на четвъртата топка за куидич не се случва до средата на тринадесети век, след което той се появява по странен начин. Гоблен ни разкрива факта, че сниджът често е бил смачкван от човека, който го хваща. В последната част на гоблена виждаме магьосник, който е хванал сниджът и ни показва птичето пъхнато в златна торбичка.

Ловенето на сниджът е било осъждано много пъти. Всеки здравомислещ магьосник трябва да е възмутен от унищожението на тази миролюбива малка птичка в името на спорта. Още повече, че ловът на сниджът, който обикновено се случвал през деня, позволява на мъгълите да наблюдават преследване на метли, повече от което и да е друго.

Урок 2
Древните игри с метли
Част 1

Спортовете с метли се появяват почти веднага, щом метлите са достатъчно напреднали за да позволяват на летците да завиват под ъгъл и да променят скоростта и височината. Ранните писания и картини ни дават някаква представа за игрите, които нашите предци са играли. Някои от тях не просъществували дълго, други оцелели или се видоизменили в спортовете, които познаваме днес. Прочутото ежегодно надбягване с метли в Швеция води началото си от десети век. Летците се състезавали от Копърбърг до Арджеплог, разстояние от незначителните почти триста мили. Курсът минава направо през резервата за дракони и големият сребърен трофей е оформен като Шведски Малък дракон. В наши дни това е международно събитие и магьосници от всички националности се събират в Копърбърг за да окуражът стартиращите, после се магипортират до Арджеплог да поздравят оцелелите.

Известната картина "Победителят Гюнтер Жестокия", датирана от 1105г., ни показва древната немска игра Стишсток. Висок двадест стъпки дънер е покрит с напълнен с въздух мехур от дракон. Един играч на метла има за задача да пази мехура. Пазачът е завързан към дънера с въже около неговия или нейния кръст, така че той или тя не може да лети на повече от десет крачки от него. Останалите играчи трябва да летят около мехура и да се опитат да го пробият със специално заострения край на метлите си. На пазача е разрешено да ползва пръчката си за да отблъсква атаките. Играта приключва, когато мехурът е успешно прободен или ако пазачът успее да отстрани с магия всички противници или не рухне от умора. Стишсток отмира през четиринадесети век.

Част 2
В Ирландия играта Айнгигейн процъфтява, тема е на много ирландски балади (легендарния магьосник Фингъл Безстрашния се предполага, че е бил шампион по Айгигейн). Последователно играчите си подават топка - дом (всъщност жлъчен мехур от козел), движейки се бързо през поредица от горящи каци поставени високо във въздуха върху кокили. Домът трябва да бъде запратен през последната каца. Играчът, който успее да го хване за най-бързо време, без да се подпали по пътя, е победител.

Шотландия е родното място на, вероятно най-опасната от всички, игра с метли - Креъткан. Играта е обрисувана в трагичната келтска поема от единадесети век, оригиналната версия, на която каза в превод:

"Играчите се събират, дванадесет доблестни сърцати мъже, привързани към техните котли, стоят приготвени да полетят.
При сигналът на рога те бързо се отделят от земята, но десет от тях са орисани да загинат."

Играчите на Креъткан носят котел привързан към главата. При сигнала на рог или барабан, политат нагоре към множество омагьосани камъни и скални късове, които кражът на стотици стъпки над игрището и стрмглаво тръгват надолу към земята. Играчите се движат наокло опитвайки се да уловят, колкото се може повече камъни в котлите си. Считана от много шотландски магьосници за най-висш изпит за мъжество и кураж, играта се радва на голяма популярност през средните векове, въпреки огромната бройка загинали. Креъткан е обявена за незаконна през 1762г., и макар че Магнус "Вдлъбнатата глава" МакДоналд оглавява кампания за възобновяването й през 1960г., Министерството на Магията отказва да вдигне забраната.

Шънтбъмпс е популярна в Девон, Англия. Това е груба форма на турнир, единствената цел е да свалиш, колкото се може повече играчи от метлите им, последният, който остане върху метлата си, печели.Шънтбъмпс оцелява единствено като детска игра.


Суивънходж тръгва от Херфордсшир. Подобна на Стишсток, тази включва надут мехур, обикновено от прасе. Играчите седят обратно на метлите си и удрят мехура заднишком, нападат напреко през отбраната с клончестия край на метлите си. Първият, който пропусне дава на противника си точка. Който пръв достигне педесет точки е победител.

Суивънходж все още се играе в Англия, макар че, никога не постига особено широка популярност.

Урок 3
Златен Сниджет
Част 1
От ранните 1100с, ловът на Сниджет е бил популярен сред много вещици и магьосници. Златния Сниджет днес е защитен вид, но на времето златните Сниджети били обитавали предимно северна Европа, те са считани за трудни за засичане от мъгали заради склонноста им към криене и високата им скорост на летене.

Миниятюрния размер на Сниджета, събран с неговата забележителна ловкост във въздуха и галант за избягване на хищници, предават презтиш на мъгьосниците които го хванант.

Ловът на Сниджета най накрая пресича пътя си с Куидича през 1269г. в игра посещавана от шефа на магьосниците самият съветник Барберус Браге.

Ние знаем това, защото имаме свидетелство изпратено от мадам Модести Рабнот от Кент до неината сестра Пруденс в Абърдийн (това писмо е също така изложено в музея на спорта Куидич). Според мадам Рабнот, Брег купил клетка със Сниджет и казал на събраните играчи, че ще награди с 150 галеона играча, който го хване по време на играта. Мадам Рабнот обеснява какво е станало след това:

Част 2
Смелите действия на мадам Рабнот може да са спасили един Сниджет, но тя не може да спаси всичките. Идеята на ръководителя Брег завинаги променила същноста на Куидича. Златните Сниджети скоро били пускани по време на всички игри на Куидич, един играч от всеки отбор (ловец) имал за задача да го хване сам. Когато птицата бъде убита играта свършва и отбора на ловеца бива надраден с допълнителни 150 точки. В памет на обещанието от ръководителя Брег печелившия отбор печели 150 галеона. Тълпата се заемала да пази Сниджета използваики отблъскващи заклинания, това е споменато от мадам Рабнот.

В средата на следващия век броят на златните Сниджети намалял толкова много, че магьосническият съвет, който в момента бил воден от значително повече осведомената Елфрида Клаг, направил Сниджета защитен вид, правеики незаконно убиването му и узползването му в играта на Кудич. Скромната уговорка на Рабнот относно Сниджета била уснована в Самърсет и търсенето на заместник на птицата за продължаване на играта на Куидич било налудничево.

Изобретяването на златния снич е било поверено на магьосника Боуман Райт от Годрик Холоу. Докато всички отбори по Куидич в страната се опитвали да намерят заместник на прицата, Райт, който бил умел магьосник-ковач се заел със задачата по създаването на топка, която копира държанието и стереотипите за летене на Сниджета. Това, че е успял да го създаде перфектно в чиста форма е ясно от многото свитъци и пергаменти, които оставил след смърта си (които сега са притежание на колекционер), отчитайки поръчките, които получавал от цялата страна. Златния снич както Боуман наричал своето изобретение, било топка с размерите на орех, с точното тегло на Сниджета. Неговите званливи крила имали ротативни съединения като Сниджета, правеики го способен да си сменя посоката със светклавична скорост и точноста на неговия жив модел. Не като Сниджетите, но все пак сничовете били омагьосани да остават в границите на игрището. Представянето на златния снич може да се каже, че е завършило процесът, който е почнал преди 300г на игрището Куирдич Марш. Куидичът бил роден.

Урок 4
Развитието на състезателната метла

За жалост все още не е открито заклинание даващо възможност на магьосниците да летят в човешка форма. Малцината зоомагове, които се трансформират в крилати създания могат да се насладят на полета, но те са рядкост. Левитацията е всеизвестна, но нашите предшественици не са се задоволили с висенето на пет стъпки от земята. Искали да летят като птици, но без неудобството от израстване на пера. Толкова сме привикнали в наши дни с факта, че всяко магьосническо домакинство в Британия притежава, поне една летяща метла, че рядко се спираме да се замислим защо. Защо трябваше обикновената метла да стане единствения легално позволен предмет като средство за магьоснически транспорт? Защо ние от запада не заимствахме килимчетата, толкова любими на нашите източни братя?

Записите показват, че вещици и магьосници в Европа са използвали метли още през 962г. сл. Хр. Немски ръкопис, хвърлящ светлина върху този период, ни показва трима магьосника слизащи от метлите си с изписана силна болка върху техните лица. Гърти Лохрин, шотландски вълшебник, пишещ през 1107г., разказва за: "треска забита в задника и издути хемороиди, от които страда след кратко летене с метла от Монтриоз до Арброт".

Средновековна метла изложена в Музея за Куидич в Лондон ни позволява да вникнем в дискомфорта на Лохрин.

Дебела чвореста дръжка от нелакиран ясен, с лескови клонки привързани примитивно накрая, тя нито е удобна, нито аеродинамична. Заклинанията приложени върху нея са също така първични: може да се движи само напред на една скорост, изкачва се, слиза и спира.

Докато магьосническите фамилии тогава си правели собствени метли, се появяват множество изменения в скоростта, комфорта и таксите за пренасяне на стока, достъпни за тях. През двайсти век, магьосниците се научават да си разменят услуги и така опитните производители на метли могат да ги разменят за елексирите, които неговият съсед може да прави по-добре от него. Метлите, веднъж станали по-удобни, са използвани и за удоволствие, не само като начин за придвижване от точка А до точка Б.

Урок 5
Промени в куидича след XIV век

Първа част


1. Игрището

Игрището от XIV век е представлявало овал с дължина 150 и ширина 55 метра, в средата с малък кръг (с диаметър около 60 сантиметра). Съдията (или, както се е казвало по онова време, куидиреферът) е донасял четирите топки в този централен кръг, докато 14-те играчи стояли около него. В момента, в който топките бивали пуснати (куофълът се е хвърлял от съдията), играчите литвали във въздуха. По онова време головите врати все още представлявали големи кошове върху стълбове:

През 1620 г. Кинтиус Ъмфравил написал книгата "Благородният спорт на магьосниците", която включвала схема на игрище от ХІV век. Кошовете по върховете на стълбовете са били значително по-малки и по-нависоко от тези през ХIV век:

През 1883 г. спират да използват кошовете за отбелязване на голове, заменяйки ги със съвременните голови стълбове с обръчи - изобретение, описано в "Пророчески вести" от онова време. Игрището за куидич не се е променяло оттотава.


2. Топки

Както знаем от дневника на Герти Кедъл, коуфалът от най-ранни времена се състоял от кожа. Единствен от четирите топки за куидич, коуфалът първоначално не е бил омагьосан, а е бил само закърпена кожена топка, често с дръжка, тъй като е трябвало да се хваща и хвърля само с една ръка. Някои по-стари коуфали имат дупки за пръстите. След откритието на Грипинг Чармс през 1875 г. обаче дръжките и дупките са станали ненужни, тъй като гончията може да държи топка за една ръка с омагьосана кожа без подобни помощни средства.
Съвременният коуфъл има диаметър 30 сантиметра и няма шевове. За пръв път е бил боядисан в червено през зимата на 1711 г. след игра, в която проливният дъжд го правел неразличим от калната земя всеки път, щом паднел на нея. Също така, гончиите се дразнели все повече от нуждата постоянно да пикират към земята, за да вземат коуфъла всеки път, когато пропуснели да го уловят и така, малко след промяната на цвета на коуфъла, на магьосницата Дейзи Пенифоулд и хрумнало да омагьоса куофъла така, че когато го изпуснат, той да пада бавно към земята, та гончиите да могат да го хванат във въздуха. "Коуфълът на Пенифоулд" се използва до наши дни.

Първите блъджъри са били, както сме ги виждали, летящи скали и по времето на Мъмпс те почти са се превърнали в скали, издялани до формата на топка. Те обаче са имали един важен недостатък: те са можели да бъдат счупени от магически подсилените бухалки на биячите от XV в. и в този случай всички играчи били преследвани от летящ чакъл до края на играта.
Вероятно точно поради тази причина някои отбори по Куидич започнали да експериментират с метални блъджъри в началото на XVI век. Агата Чъб – експерт по древни магически артефакти, е идентифицирала най-малко 12 оловни блъджара от този период, открити и в ирландски торфени блата, и в английски блата. „Несъмнено това са блъджъри, а не гюлета”, пише тя.
Кожата била определена като твърде мека, за целта на производството на блъджър (всяка грапавина върху блъджъра ще се отрази върху способността му да лети в права посока). В днешни дни всички блъджъри са направени от желязо. Те са 25 сантиметра в диаметър.
Блъджърите са омагьосани така, че да преследват играчи безразборно. Ако бъдат оставени сами, те ще атакуват играча, който е най-близко до тях. Следователно, задачата на биячите е да отпрати блъджърите колкото се може по-далече от своя отбор.
Златният снич е с големината на орех, какъвто е бил и златният Сниджет. Той е омагьосан, за да избягва да бъде хванат колкото се може по-дълго. Има една история, че един златен снич успял да избяга да бъде уловен 6 месеца на Бодмин Мур през 1884 г., като и двата отбора накрая се отказали, възмутени от тяхното слабо представяне като търсачи. Корнуолските магьосници, които са запознати с местността, настояват, че и до днес сничът все още живее необезпокояван из тресавището, въпреки че не мога да потвърдя тази история.

Втора част


3. Играчи

Обикновено най-леките и бързи летци, търсачите трябва да притежават остър поглед и да могат да летят с една ръка или съвсем без ръце. Поради голямата им значимост за цялостния изход от играта, защото улавянето на снича води до измъкване на победата от челюстите на врага, търсачите са най-честите мишени за фаулиране от противниковите играчи. Наистина позицията на търсача е съпроводена с много слава и блясък , защото те са традиционно най-добрите летци на терена, но това е и позицията на която се получават наи-тежките контузии. ‘Свали Търсача’ е първото правило в ‘Библия на победителите’ от Брутус Скримджър.
Пазачите със сигурност са съществували през 13 век, но тяхната роля се изменила оттогава. Според намерени записки на Захариъс Мъмпс:
Цитат:
Пазачът трябва първо да бърза към кошницата и негова е задачата куофъла да не попадне там. Той трябва да внимава и да не лети много далеко от своята кошница, за да не допусне някой от противниковия отбор да отбележи в свое отсъствие. Също бързия пазач може да вкара гол и да успее да се върне бързо към своята врата и да не даде възможност на противника да изравни силите. Дали трябва той да предприеме такива действия се оставя на преценката на самия пазач.


От цитирания откъс следва, че по времето на Мъмпс пазачите са били гончии с допълнителни функции. Те са имали право да летят по цялото поле и да отбелязват голове.
През 1620г. задачата на пазачите се опростила. В игровото поле били добавено наказателно поле, което пазача не трябвало да напуска.
Задълженията на биячите малко са се изменили с течение на времето. Ние можем да предположим, че те са се появили веднага след възникването на блъджърите. Тяхното първо задължение било да защитава членовете на своя отбор, за което те използвали бухалки. Биячите не трябвало да отбелязват голове. За да отбиват блъджърите, биячите трябва да бъдат здрави физически (поради това тази роля са я играли магьосници, а не вещици). За тях е нужно също отлично чувство за равновесие, тъй като понякога, за да се нанесе удар по блъджъра, на тях им е нужно да пуснат метлата.
Гончията – това е най-старата длъжност в куидича, тъй като някога играта се е състояла само от вкарване на голове.
Гончиите си подхвърляли куофъла един на друг и при всяко попадение във коша, отбора получавал 10 точки.
Било въведено ново правило, което гласяло, че само гончията не може да стои в наказателното поле на пазача. Когато един гончия се намира в наказателното поле, гола не се зачита. Това правило било създадено, за да попречи на гоничиите да влизат сами през головите обръчи.


4. Правила

Следните правила са одобрени от Комисията за Магически игри и спортове при създаването й през 1750:

1. Въпреки че няма наложени граници за височината, на която могат да се издигат играчите по време на играта, той или тя не трибва да напускат очертанията на игрището. Ако играч премине очертанията, неговия или нейния отбор трябва да предаде коуфъла на противниковия отбор.
2. Капитана на отбора може да поиска ‘прекъсване’ като сигнализира на съдията. Това е единствения момент в които играчите могат да стъпят на земята по време на игра. Прекъсването може да се продължи до 2 часа ако играта е продължила повече от 12. Незавръщане на отбора след изтичане на двата часа води до неговата дисквалификация и служебна победа на другия отбор.
3. Съдията може да свири наказателни удари на отборите. Гончията изпълняващ наказателния удар тръгва от централния кръг към зоната за отбелязване на гол. Всички играчи с изключение на противниковия пазач, трябва да стоят плътно назад докато се изпълнява наказателния удар.
4. Коуфъла може да бъде отнет от друг играч, но при никакви обстоятелства един играча не трябва да хваща части от тялото на друг играч.
5. В случай на нараняване, смени на играчите не се разрешават. Отбора ще продължи играта без контузения играч.
6. Магически пръчки могат да се вкарват на игрището, но при никакви условия не могат да се използват срешу противникови играчи, техните метли, съдията, която и да е от топките или срещу зрителите.
7. Куидича свършва само когато златният снич е уловен, или по взаимно съгласие на двамата капитани.


5. Често срещани нарушения

Разбира се правилата са ‘създадени за да се нарушават’. Седемстотин нарушения при куидича са регистрирани от Комисията за Магически игри и спортове, и всички те са извършени по време на финала на първата Световна Купа през 1473. Пълния списък на нарушенията, обаче никога не е бил правен достояние на магьосническата общност. Според Комисията така може да се улесни появата на ‘нови идеи’ у вещиците и магьосниците.

Урок 7
Отборите по куидич на Британия и Ирландия


Великобритания и Ирландия са едни от най-развитите държави по отношение на куидича. През годините са създадени множество куидични отбори - аматьорски и професиоални. Въпреки многото открити аматьорски куидични отбори, професионалните се ограничават на брой през 1674г., когато Лигата е създадена. Тринайсетте най-добри отбора по това време са избрани да се присъединят към Лигата, а останалите са помолени да се разпуснат. Тринайсетте отбора продължават да се състезават всяка година за Купата на Лигата.
Това са: Апълби Аролс, Баликасъл Батс, Керфили Катапулс, Чъдли Кенънс, Фаламут Фалкънс, Холихедските Харпии, Кенмърските Керкенези, Прайд ъф Портрий, Пъдълмор Юнайтед, Тътшил Торнадос, Уингтън Уандърърс и Уимбърн Уаспс.
Ние ще разгледаме петте най-известни от тези отбори, а именно Чъдли Кенънс, Фаламут Фалкънс, Холихедките Харпии, Пъдълмор Юнайтед и Тътшил Торнадос.