Уроци

Ето и урок №1. Ще започнем с това какво е митология.
Митологията е наука за митовете.Тя изследва техния произход, значение и развитие.
Също така митология може да означава и сбор от митовете на даден народ или държава.
Митовете са преди всичко разкази, често в поетична форма, за легендарните приключения на герои от най-стари времена. За древните народи разказите за действията на боговете и героите дават отговор на въпроси, свързани с възникването на света, появата на човека и неговата съдба, дават обяснение на някои природни явления и на преходността на нещата от живота. Всички народи са създали легенди от този тип, които често много си приличат.
Френският антрополог Клод Леви Строс дава за първи път научно тълкуване на митовете, като използва лингвистиката и семиотиката (наука изучаваща знаците и символите), като инструменти за тълкуване на мита. Той го третира като езикова форма, намирайки еднакви или подобни структури в много отдалечени едни от други общества.
Като за първи урок нямате домашно.

Ще продължим с това какво е вампирология.
Започваме със съществата наречени вампири.
Вампирите са зли възкръснали мъртъвци, които пият човешка или животинска кръв.
Често срещано е вярването, че кръвта дава свръхчовешки сили на този, който я е изпил.
Но нека продължим с вампирологията.
Легендите описват много видове вампирообразни същества, но предмет на това изследване се явява не всяко същество, пиещо кръв и не всякакви неживи или безтелесни неспокойни духове, отмъщаващия за своята смърт на конкретен човек. Затова ще започнем с определението за понятието вампир.
Ето няколко определения на думата вампир, които означават почти едно и също, но изказано по различен начин.
- „неживи, които стават от гробовете през нощите за да пият кръвта на живите"
- "свръхестествено същество със злобна природа, изглеждащо обикновено като труп и хранещо се с кръвтта на спящите"
- "мъртво тяло, което продължава да живее в гроба"
- и други.
В Европа в понятието vampire влиза почти всеки оживяващ мъртвец.
Любопитно:
Упир - един от най-древните духове в славянската митология. Той стоял в основата на всяка несполука и всяко нещастие, властвал над земята през тъмната част от годината - зимата. По-късно Упирът се ревърнал в безсмъртен зъл дух — кръвопиец, наричан вампир.
И този път нямате домашно. =]

Дойде време и за урок №3. Може би това ще ви се стори най-интересният урок досега. В него съм включила няколко любопитни факта, които са доста интересни. Например отговорете и на въпроса Какво е русалката? Сигурно повечето от вас, ако не и всички, ще кажат, че това е жена с опашка, която живее в морета и др. водни басейни. Е, всъщност русалката е дух. Но за да разберете повече за русалките, таласъмите и др. духове си прочетете урока.
Дух (привидение, призрак) е изображение без носител, най-често олицетворяващо душата на починал човек или животно. Много източни религии, а и не само те, вярват в прераждането, а оттам и в духове.
С изучаването на духовете се занимава парапсихологията.

Любопитно:
Вила(славянска митология) - Вилите, известни още като самовили, са красиви женски горски духове, родствени на самодивите, с човешки облик и големи криле. Вилите обитават труднодостъпни високопланински гори, където всяка се грижи за горско животно, дърво, цвете, храст или планински поток, като ревниво го защитава, главно от човешки вреди. Тези красавици особено обичат сърните, с които могат да разговарят, но са доста злонамерени към хора. Всячески се стремят да ги отклонят от горите си и в този си стремеж често отравят потоците. Разполагат с големи познания за природата и билките, и според преданието, ако човек успее да ги подслуша на сборищата им след залез, може да научи как да лекува с определено растение или за местонахождението на скрито съкровище, както и много други тайни за света.
Полунощница(славянска митология) - висок на ръст зъл женски дух с вид на млада жена с разпусната коса или на старица в чисто бяла дреха.Броди от полунощ до зори. Полунощниците често стоят по кръстопътищата и ако срещнат човек му причиняват всякакво зло.
Русалка(славянска митология) - воден женски дух, сестра на самодивата. Русалките са вечно млади и красиви с разпуснати зелени коси. Обикновено седят по бреговете на реки и езера. Когато късат косите си, предизвикват наводнения. Ако изсъхне кожата им, умират завинаги.
Таласъм(български фолклор) - зъл и невидим дух, който обитава мостове, чешми, и сгради (най-често изоставени).
Познати са още няколко представи за таласъмите, но тях ще научите в следващия урок. И този път ви оставям без домашно, но след урок №4 най-вероятно ще имате. =]

Както ви казах в този урок №4 ще продължим предишния и ще се запознаете с две представи за таласъмите според българския фолклор. На края на урока бях решила да ви дам домашно, но и този път ще го отложим.

Други представи за таласъмите (български фолклор)

Най-често (а и най-известно като значение) думата "таласъм" се употребява за обозначаване на духа на вграден ("зазидан") в основите на сграда или мост човек. Смята се, че 40 дни след зазиждането на сянката на човека, той умира и духът му (или зазиданата сянка) става таласъм, който пази тази сграда или мост. Явява се нощно време или в човешка форма, или приема облика на различни животни - котка, куче, коза и т. н. Той стене, плаче, вика, но не бива да му се отговаря под угрозата от загуба на зрение или слух. Вярва се, че ако вградената жертва е била мома или невеста, духът преде или пее, а ако е бил момък или мъж - свири на кавал, по-рядко гайда. В други случаи таласъмът напада и души закъснелите минувачи.

Не по-малко известни са и таласъмите-пазители на заровено имане. Вярва се, че когато се заравя съкровище, над мястото се принася жертва, чийто дух става впоследствие таласъм - пазител на имането, който нощно време обикаля околността и го охранява. Вярва се още, че веднъж в годината, на точно определен ден (обикновено срещу Коледа, Васильовден, Водици, Благовец, Гергьовден, Еньовден) над мястото на закопаното съкровище точно в полунощ се появява синкав пламък. Тогава иманярът, който иска да се сдобие с това съкровище, посипва през нощта мястото с пепел или пресято брашно и гледа на сутринта каква стъпка има оставена върху пепелта или брашното. Според стъпката се узнава какъв е демонът-пазител (какво е принесено в жертва) и, респективно, каква жертва трябва да се принесе върху имането, за да го освободи таласъмът.

Пак повтарям - нямате домашно, но този път ви обещавам след урок №5 задължително ще имате! =]

Мит
Митът е народно предание, легенда или разказ за свръхестествени същества и действия, в които са отразени спомените за преживени случки и събития от историята на даден народ. Митът е пряко свързан с религията. В древността е бил форма за опознаване и обяснение на света. Древногръцките, древноегипетските и други източни митове оказват силно влияние върху развитието на световната култура. Често митовете са в основата на религиозни учения и теории. Митът е синкретично изкуство, зародило се около 3000 г. пр. Хр.Предаването,разказването на митовете ставало само на просветените - на мъже навършили определена възраст.Митът е бил съвкупност от изкустни действия - пеене, танци, рисуване, устно слово, докато сега е в поетична форма.
Тясно свързани с митовете са легендите и народните предания. Те са просто различни видове истории.За разлика от митовете, народните предания и приказки могат да се случат по всяко време и на всяко място и не се считат за истинни или свещени. Легендите от друга страна подобно на митовете обикновено се считат за достоверни, но се случват в по-близко време. Също така в легендите обикновено се разказва за хора, докато митовете са пълни с мистични и божествени същества.
В много култури разграничението между мит, легенда и народно творчество е трудно.

Съвременни митове
В съвременното общество се раждат нов тип митове - филмите, телевизията, рекламите и литературата използват езика на митовете и на свой ред създават нови, съвременни такива. Киното например, е създало голямо количество митични герои като Дракула, Кинг Конг и др.

Легенда
Легенда е епически вид във фолклора и в литературата. Тя е предание за минали събития, в което се съчетават реално и фантастично. Също тя е литературно произведение или разказ за исторически събития, в което действителността е премислена и украсена с чудновати измислици - сказание, предание, нещо невероятно.

Българска митология
Почитани древни богове и герои в българската митология са: Дионис-Загрей, Орфей, Рез, Крали Марко, Тангра, Перун и Авитохол. Представят се странни митологични образи, като самовили и змейове, демони и орисници, съживени камъни и дървета, говорещи птици и животни, на отдавнашни български войводи и царе, които носят богата художествена сила на българска култура. Вълшебни същества в българската митология са върколака и караконджула, които се подвизават главно през пролетта и есента, носейки страх и ужас. Цветето бива символ на живот, без него празници не стават, с него трудът е лек и благословен.

Древногръцка митология
Древногръцката митология е най-добре засвидетелстваната и популярна митологическа система в Европа. Съдържа множество от разкази за живота и подвизите на много герои и богове. Гръцката религия няма свещени книги и възприема и чужди божества в гръцкия пантеон. Гръцката митология е съставена от части на голям брой разкази, които обясняват произхода на света и детайли от живота и приключенията на голямо разнообразие от богове, богини, герои и героини. Тези разкази първоначално били формирани и разпространени под устна поетична форма. Оцелелите до наши дни извори от гръцката митология са литературни преработки на тази устна форма. Гръцката митология е отразена и в артефакти, някои от които са произведения на изкуството, особено в творбите на вазописците. Самите гърци се обръщали към митовете и свързвали с тях произведенията на изкуството, за да хвърлят светлина върху култови практики и ритуални традиции, които били древни и лошо разтълкувани.

Нямате домашно =]

Днес ще се занимаваме отново с вампирологията. В 2-рия ни урок само споменахме какво горе-долу представляват вампирите. Но сега ще научим повече за тях. Ето какво казахме във втория ни час за тях:
"Вампирите са зли възкръснали мъртъвци, които пият човешка или животинска кръв.
Често срещано е вярването, че кръвта дава свръхчовешки сили на този, който я е изпил."
Така, а ето и днешния урок..
Повече за вампирите
Вампирите са същества от славянската митология. Фактите, които потвърждават това са, че митове за вампири се срещат в чешката, полската, унгарската, руската, румънската и българската митология. Представите за превръщането на човек във вампир са безкрайни. Според някои поверия във вампир се превръща всеки, който е извършил непростим грях в смъртния си живот. Според други предания обаче, такива стават хора прескочени от черна котка на погребението си или не получили последно причастие. Общото между всички вампири е това, че пият кръв от живите. Друг общ фактор е тоталната непоносимост към дневната светлина и страхът от кръстове, светена вода и други неща свързани с религията. Третото свързващо нещо е ковчега. Вампирите спят в ковчези.
Вампирите в историята
Най-известните вампири в писаната история са Граф Влад Тепеш (или Цепеш) и Елизабет Батори. Граф Влад Цепеш е роден през 1431 и убит през 1476. Известен е още като Дракула и е най-прочутия румънец в света. Прочут е с най-любимото му наказание - "набиване на кол", както и с това, че бил изключително жесток с пленниците си. Смята се, че е бил убит от войници на султан Мехмед ІІ, а тялото му обезглавено и главата му изпратена на владетеля. Когато отворили гробът на Влад Цепеш, историците не открили нищо. Костите в гробът на Дракула в Снагов били конски. Според записки на румънски монах тялото на Влад се намира в манастир на име "Св. Георги"... в България. Истинското име на манастира обаче не е известно.
За Елизабет Батори се знае, че е била графиня на Трансилвания и се предполага, че е родена през 1560. Наричана е още Ержебет. Според историческите данни тя става виновник за смъртта на над 600 момичета. Причината за това е Убедеността й в алхимичното вярване, че кръвта на "младите и непорочни девойки" ще поддържа увяхващата й младост. Смята се, че след като била разкрита Елизабет била прокълната и обречена на смърт, макар и оставена жива. Зазидали я в миниатюрно помещение на нейният замък - без никога да бъде пусната навън - тя умира четири години по-късно.
Общото между Граф Влад Цепеш и Графиня Батори е тяхната кръвожадност и благородническо потекло. Както й факта, че са влезли в съзнанието на много хора като "вампири".
Факти за вампирите извадени от митове, книги и филми
Хранят се с кръв, спят в ковчези, безсмъртни са, изглеждат анемични (имат бледа почти безкръвна кожа), мразят чесън, изгарят на дневна светлина, изгарят от допир на светена вода, не могат да преминават през течаща вода(реки, извори, океани, море), имат свръхестествени способности.

Мисля, че урока беше доста интересен и очаквам да сте го харесали поне малко. :) Нямате домашно =]

Скандинавската митология представлява колекция от убежденията и историите, разпространени сред северните германски племена. Тя не представлява истинска религия, тъй като не се смята за истина пратена от боговете и не разполага с една или повече свещени книги. Разпространявала се е предимно устно, под формата на дълги стихове. Устното разпространение на легендите продължава до епохата на викингите. Почти цялата информация за скандинавската митология, с която разполагаме идва от средновековни текстове, написани по време или след християнизацията на тези земи.
В скандинавския фолклор някои от убежденията, присъстващи в скандинавската митология, се запазват непроменени много дълго време. Някои от традициите са част от фолклора на местното население и в наши дни. Други части от митологията на скандинавците впоследствие се е възродила или се е изменила под формата на германски неопаганизъм. Скандинавската митология се превръща в основна тема в немалко съвременни литературни произведения, както и във филмови или театрални продукции.
Викингите вярвали и в различни същества, носители на магическа сила, като елфи, гномове, тролове и т.н. Те си представяли гномовете като малки създания, които живеят под земята и в тъмните и гъсти гори и пазят подземни съкровища. Имали магическата сила да направят човек щастлив или нещастен и особено да подаряват своите несметни съкровища на случайни посетители в горите, които обитавали. Троловете, обикновено са изобразявани,като огромни великани, повече зли отколкото добри, които се хранели с камъни и хора. Някои тролове били огромни колкото скали и дори планини. Дърветата и горите по върховете представлявала косата им, а очите и устата им били пещери.