Хари Потър РП Форум

Магията е навсякъде около нас!
 
ИндексИндекс  КалендарКалендар  ГалерияГалерия  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 Уроци

Go down 
АвторСъобщение
Драко Малфой
Втори курс, Слидерин
Втори курс, Слидерин
avatar

Брой мнения : 15
Join date : 02.09.2010
Age : 20
Местожителство : Бургас

ПисанеЗаглавие: Уроци   Съб Сеп 04, 2010 11:45 am

Тук ще пускам уроците по астрономия. :)
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Admin
Директор
Директор
avatar

Брой мнения : 326
Join date : 23.08.2010
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Урок №1-Въведение   Нед Май 15, 2011 10:42 am

Урок 1-Въведение
Част 1

От всички природни картини, разкриващи се пред нашите очи, най-величествената е картината на звездното небе. Ние можем да обходим или да прелетим цялото земно кълбо, нашия свят, в който живеем. Но звездното небе - това е безкрайно пространство, запълнено с други светове. Всяка звезда, дори и най-слабата, която примигва в тъмното небе, представлява огромно светило, често пъти много по-голямо и ярко от нашето Слънце. Но звездите се намират много далече от нас и затова светят толкова слабо.

Какво представляват други светове? Колко далеч са те от нас? Как са създадени звездите? Какви са били преди и какви ще бъдат в бъдеще? На тези въпроси отговаря Астрономията - наука за Вселената. Учените успяха да определят разстоянията до звездите, узнаха много за Слънцето, неговия химичен състав, предсказват бъдещи затъмнения на Луната и Слънцето, предсказват появата на комети. Но са изминали няколко века, за да стане възможно това.

Още от дълбока древност хората наблюдават появата на Слънцето на хоризонта, неговото движение по небето, което им позволява да определят кога то ще се скрие зад хоризонта и ще настъпи нощ. Отдавна човек групира звездите по небето, така, че ориентирайки се по тях, да намери вярната посока при пътуване по суша или вода. Древните народи считат, че Земята е плоска, а небесните светила обикалят около нея. При невъзможност да си обяснят различни природни феномени, хората обожествяват силата на природата. Замислени над въпроса, откъде се е появил заобикалящият ни свят, те решават, че той е дело на свръхестествено същество - Бог. Появяват се жреците, служители на бога, които със своите користни интереси поддържат хората с тази вяра. Но в същото време, наблюдавайки небесните тела, човечеството натрупва още знания за света на небесните обекти.



Последната промяна е направена от Admin на Пон Авг 08, 2011 10:47 am; мнението е било променяно общо 3 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://harry-potter-forum.bulgarianforum.net
Admin
Директор
Директор
avatar

Брой мнения : 326
Join date : 23.08.2010
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Уроци   Пон Авг 08, 2011 10:47 am

Част 2

Хората забелязват на небето няколко особено ярки звезди, които се движат ту в едно, ту в друго съзвездие, или стоят неподвижно. Древните гърци наричат тези блуждаещи светила планети. Но тъй като не са им извстни истинските причини за движението на тези тела, хората стигат до грешно заключение. На всяко от тези тела, според неговия вид, цвят и особености на движение, се приписва различно свойство. Планетите се приемат като пратеници на Бог, които влияят върху земните събития и живота на хората. А господстващите класи, заедно с жреците, използват суеверието на хората за своите интереси, за да държат в страх и покорство трудовия народ. Жреците се опитват да предсказват различни събития по разположението на планетите на небето. Но учените, наблюдаващи звездното небе, откриват закономерности в изменението на разположението на небесните светила. Те се опитват да разберат и обяснят причините за видимото движение на звездите, планетите, Луната и Слънцето. Става ясно, че тези явления не могат да бъдат обяснени, ако се счита, че Земята е неподвижна. За подобни идеи, противоречащи на тези, налагани от Църквата, учените са жестоко преследвани. Едва преди 4 века гениалният полски астроном Николай Коперник обявява, че Земята също е планета, въртяща се около Слънцето. Земята се осветява от Слънцето, а светлината се отразява от повърхността. Това е обяснението за светлината, която идва от останалите планети. Луната - най-близкото до нас небесно тяло, се върти заедно със Земята и е спътник на планетата ни. Такива спътници по-късно са открити и на другите планети.

Всички планети и Слънцето представляват една самостоятелна слънчева система - в центъра на която се намира Слънцето. Неизброимите звезди не са закрепени на повърхността на небесния купол, както считат древните учени. Звездите се намират на различни разстояния от нас, далеч извън пределите на слънчевата система. Оказва се, че всяка звезда е друго слънце. Оказва се, че разстоянията дори до най-близките до нас звезди, са огромни. За да се добие представа за това разстояние, може да се използва най-голямата в природата скорост - скоростта на светлината. Лъч светлина преминава за една секунда около 300000 км. От Слънцето до Земята светлината пътува 8 минути и 20 секунди, а от най-близката звезда - цели 4 години. Във Вселената има звезди, чиято светлина идва до нас след милиони и стотици милиони години.

Учените се стараят да бъдат обяснени всички природни явления и да бъде опозната Вселената. Астрономията не само разкрива тайните в дълбините на Вселената, но и помага на хората в техните дейности - в съставянето на точни карти на Земята, правилно определяне направлението при пътуване с кораби и самолети, определяне на точно време и много други.

Домашно нямате, но искам да си прочете урока.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://harry-potter-forum.bulgarianforum.net
Admin
Директор
Директор
avatar

Брой мнения : 326
Join date : 23.08.2010
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Уроци   Пон Авг 08, 2011 10:47 am

Урок 2
Често задавани въпроси-Част 1

Какво е светлинна година?

Мярка за разстояние. Това е разстоянието, което светлината изминава за една година, с възможно най-високата скорост в природата - около 300 000 km/s. Приблизително равно е на 95 и още 11 нули километра. За сравнение - диаметърът на Слънцето е 4 светлинни секунди, разстоянието Слънце-Земя е около 8 минути, а диаметърът на Слънчевата система - около 2 часа и половина.

Коя е най-близката звезда до нас?

Алфа от съзвездие Центавър. Подобна на Слънцето звезда, намираща се на 4.3 светлинни години. Всъщност това е система от няколко гравитационно свързани звезди.

Каква е разликата между астероид и метеор?

Астероидите са миниатюрни планети с размери от няколко km до няколко стотици km. Орбитите им са между планетите Марс и Юпитер. Метеорите са съвършено различни - техни родоначалници са кометите. Орбитите на метеорните потоци са сходни с тези на кометите. Някои метеорни потоци не са разсеяни равномерно по орбитата, а се движат в група по орбитата на кометата. Когато Земята прекосява такава група, ние наблюдаваме метеорен дъжд - виждат се хиляди, дори десетки хиляди метеора за един час.

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://harry-potter-forum.bulgarianforum.net
Драко Малфой
Втори курс, Слидерин
Втори курс, Слидерин
avatar

Брой мнения : 15
Join date : 02.09.2010
Age : 20
Местожителство : Бургас

ПисанеЗаглавие: Re: Уроци   Сря Авг 17, 2011 6:35 am

Част 2

Вярно ли е, че има повече от 9 планети в Слънчевата система?

Девет са известните големи планети, като за деветата не е ясно дали трябва да се смята за планета или не. В Слънчевата система има неизброимо множество малки планети или астероиди

Може ли астероид да се блъсне в Земята?

Да, разбира се! Но потенциално опасните астероиди се следят и в близко бъдеще (около 200 години напред) за Земята няма такава опасност.

Какво ще стане ако стъпя на Юпитер?


Това е невъзможно. Юпитер е газово кълбо, което няма твърда повърхност.

Защо само на Земята има живот?

Кой ви каза това? Според астрономите е въпрос на време да се потвърди обратното.

Какво ще стане когато Слънцето започне да умира?


Ще започнат да се изпаряват океаните. Земята ще се превърне в пустиня. Ще бъде невъобразимо горещо. Слънцето постепенно ще се раздуе като балон, докато не погълне планетите до Марс... Излишно е да се казва, че нищо няма да оцелее тук, на Земята. Но до тогава има мноооого време - около 5 милиарда години

Какво е разстоянието Земя - Луна?

Средното разстояние е около 400 000 км

Какво е разстоянието Земя - Слънце?

Средно разстояние около 150 000 000км.

От какво е съставен пръстенът на Сатурн?

Пръстенът на Сатурн е образуван от стотици отделни тесни концентрични пръстени с ширина около 50 км, между които се наблюдават също толкова широки промеждутъци. Тази структура се получава от гравитационното влияние на спътниците на Сатурн. Самите пръстени са съставени от каменни и ледени частици.

Кога за първи път в Космоса полита човек?

На 12. 04. 1961 г. за първи път в Космоса полита човек. В 9 часа и 7 минути от космодрума в Байконур е изстреляна междуконтиненталната балистична ракета Р-7, в чийто носов отсек е монтиран пилотираният космически кораб Восток, с майор Юрий Гагарин на борда. Корабът извършва една обиколка на Земята за 89 мин. и на 108-мата минута се приземява. Първият космонавт на планетата загива трагично при катастрофа по време на тренировъчен полет със самолет.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Драко Малфой
Втори курс, Слидерин
Втори курс, Слидерин
avatar

Брой мнения : 15
Join date : 02.09.2010
Age : 20
Местожителство : Бургас

ПисанеЗаглавие: Re: Уроци   Сря Авг 17, 2011 6:37 am

Част 3
Къде в момента е Вояджър?

В началото на 70-те години стартираха два кораба - Вояджър 1 и 2, които се отправиха към периферията на нашата планетна система. До момента от двете сонди са получени сведения, достатъчни за запълването на 6000 тома от "Енциклопедия Британика". Сега научната им програма продължава и е свързана с изследването на междузвездното пространство. В момента Вояджър 1 е отдалечен на около 12 милиарда километра от Слънцето и сигнала от него до нас пътува 21. 46 часа. Вояджър 2 е отдалечен на около 10 милиарда километра. На сигналът от него до нас са му нужни 17 часа.

Открити ли са планети около други звезди?

Вече са открити десетки планети в извънслънчеви системи - това е едно от съвременните направления в астрономията. Поради големите разстояния, засега са открити само газови гиганти с маси, по-големи от тази на Юпитер. Възможно е звездните системи да притежават и малки планети. Но тяхното откриване ще трябва да изчака усъвършенстването в методите на търсене.

На каква възраст е Вселената?

Приема се, че възрастта на Вселената е между 13 и 17 милиарда години.

Има ли маса светлината?

В Общата теория на относителността Алберт Айнщайн обяснява как светлината се влияе от гравитацията. Въпреки, че фотоните нямат маса, те притежават момент. Но фотоните се влияят от гравитоционното поле не защото имат маса, а защото гравитационното поле, особено ако е силно, изкривява пространство-времето. Фотоните следват кривината на пространство-времето, а не самото гравитационно поле.

Възможно ли е Юпитер да стане звезда?


Юпитер е най-масивната планета в Слънчевата система. Но за да се превърне в звезда, той трябва да е около 10 пъти по-тежък. Планетата отделя значително количество енергия, вследствие на гравитационното си свиване, но в недрата и никога няма да започнат термоядрени реакции, които са основният източник на звездната енергия.

Може ли Млечният път да се сблъска с друга галактика?

Да. Но това няма да е сблъсък като между две коли. Разстоянията между отделните звезди са толкова огромни, че по-точно е да се каже, че двете галактики ще се слеят. Като по-голямата галактика ще погълне по-малката, разкъсвайки я с гравитационното си въздействие.

Какво има в центъра на нашата галактика?

Наблюденията косвено показват, че най-вероятно, в центъра на Млечния път има свръхмасивна черна дупка. Потвърждение на тази хипотеза е намирането на все повече доказателства, че в сърцата на множество спирални галактики, подобни на нашата, има такива изключителни обекти, съсредоточили в себе си огромни маси.

Какво причинява северното сияние?

То възниква когато заредени частици, идващи от Слънцето взаимодействат с газовете в горната част на земната атмосфера. Поради непрекъснатостта на потока от частици, хората, живеещи близо до магнитните полюси, виждат сиянието почти всяка нощ.

Възможно ли е динозаврите да са измрели поради падането на астероид върху Земята?

Според някои хипотези, самото падане на астероид върху Земята, което евентуално е станало преди 65 млн. години, едва ли е виновно за тяхното изчезване. Но то е вдигнало гигантска стена от прах, закрило цялото небе в продължение на няколко години, при което в атмосферата на Земята са настъпили смъртоносни за древните същества химични реакции.

Как се раждат и умират звездите?

Звездите се раждат от газ и прах в междузвездното пространство, който кондензира в огромни кълба и се свива и нагорещява в дълбочина. По някое време от температурата и налягането в дълбочина се "запалват" термоядрени рекции - това е ражднаето на звездата. Докато звездата гори, тя е сравнително спокойна. Когато термоядреното гориво се изчерпа, в зависимост от масата си звездата може да умре по различни начини: 1) звездата бавно се раздува до червен гигант като губи обвивката си, а нагорещеното ядро изстива. 2) звездата губи обвивката си с взрив, а остатъка се уплътнява до огромна плътност, след което изстива постепенно. 3) веществото на звездата се уплътнява до степен да поглъща всичко, което неразумно се е приближило до него, включително светлината.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
monica_beluchi
Префект
Префект


Брой мнения : 99
Join date : 02.09.2010
Age : 19

ПисанеЗаглавие: Re: Уроци   Вто Авг 30, 2011 1:34 pm

Раздел 1
...Телескопът...

Урок 1
~ Оптични телескопи



В продължение на столетия астрономическите наблюдения са се провеждали само с невъоръжено око. Изобретяването на телескопа от Галилей в началото на 17 век довело до истинска революция в астрономията. Сега телескопът е основно средство за астрономическите наблюдения.

Оптическите телескопи събират много повече светлина от човешкото око. Основна оптическа част от всеки телескоп е неговият обектив. Неговата функция е да събира светлинната енергия от небесните обекти и да се получават уголемените им образи. Колкото е по-голяма площта на обектива, толкова повече светлинна енергия събира телескопът и толкова по-слабо светещи обекти могат да се наблюдават с него.

В зависимост от обективите има две основни конструкции телескопи. Ако обективът на един телескоп е леща или комбинация от лещи, той се нарича рефрактор, а ако за обектив се използва огледало - рефлектор.

Полученият с обектив образ може да се разгледа с помощта на окуляр, който изпълнява ролята на лупа. Този образ може да се фотографира или да се регистрира по най-различни други начини, като за тази цел окуляр не е необходим. Вече повече от сто години астрономите практически не наблюдават с око, понеже използват други приемници на светлина.

Основните характеристики на телескопите са диаметърът D на неговия обектив и относителният отвор на телескопа (отношението D/f на диаметъра на обектива на телескопа към фокусното му разстояние f). Например, ако прочетем върху един телескоп надписа "2 - m, f/8", това означава, че диаметърът му е D=2m, а относителният му отвор е 1:8, а фокусното му разстояние е f = 16m.

От тези характеристики зависят яркостта, размерите и детайлността на получения с телескопа образ. Например размерите на образа на Луната, получени с телескоп с фокусно разстояние f=1m, е около 1 см, а ако телескопът има фокусно разстояние f=10m, лунният образ ще има диаметър 10 см. Размерите на образа на такива обекти като Луната (те се наричат площни за разлика от звездите, които поради огромната си отдалеченост от нас изглеждат като точки и в най-големите телескопи) зависят само от фокусното разстояние на телескопа. Яркостта на образа от своя страна зависи само от диаметъра на обектива му.

Освен за събиране на светлинна енергия телескопите подобно на биноклите се използват, за да се увеличат ъгловите размери на образите на космическите обекти и по този начин да позволят да се разгледат повече и по-дребни детайли в тях.

Възможността с един телескоп да се различават дребните детайли в получения с него образ се характеризира от разделителната му способност. Това е минималният ъгъл, под който две близки точки все още могат да се възприемат като отделни.

Способността да се разделят две близки точки зависи от качеството на обектива на телескопа. Ако оптиката на телескопа няма необходимото качество, ще се получават по-лоши образи. Колкото е по-голямо светлинното петно, което съответства на образа на точковите източници на светлина (т. е. на звездите), толкова по-лошо е качеството на образа и толкова по-малка е разделителната способност на телескопа.

Но дори и с телескоп, чийто оптически качества са идеални, не може да се получи образ на точков обект като точка. Когато светлинните вълни минават близо до краищата на обектива на телескопа, те се отклоняват и няма да се концентрират във фокуса, а в една малка зона около него. Това се дължи на дифракцията на светлината. Заради нея образът на точковия източник не е точка, а размито кръгло петънце, заобиколено от слаби пръстени.

Важна характеристика на телескопите е увеличението. Това е отношението на размера на обекта, както се вижда в телескопа, към размера, който виждаме с невъоръжено око. Телескопите увеличават не линейните, а ъгловите размери на обектите. Ефектът от увеличението е такъв, сякаш обектът се е приближил към нас.

Ако при наблюдение с телескоп видимият диаметър на Луната се е увеличил 20 пъти (т. е. от 0,5о е станал 10о), значи увеличението е 20 пъти (записва се 20х). Увеличението на телескопа се определя от отношението на фокусното разстояние на обектива fоб към фокусното разстояние на окуляра fок т. е. увеличение = fоб/fок

Обикновено телескопите са снабдени с набор от различни окуляри, поради което с един и същ телескоп могат да се получат различни увеличения.

От казаното до тук следва, че предназначението на телескопите е да събират колкото е възможно повече светлинна енергия от космическите обекти и да получават образи на тези обекти с увеличени ъглови размери.

Всеки телескоп може да регистрира светлинната енергия от космическите обекти само до определена граница. Тази граница се нарича проникваща способност на телескопа.

Кое е по-важно в астрономията - проникващата способност на телескопа или неговата разделителна способност? На този въпрос не може да се отговори еднозначно. Когато един космически обект се отдалечава от наблюдателя, намаляват както видимите му размери, така и идващият до нас поток светлинна енергия от него. Следователно, за да можем да проникнем по-дълбоко в глъбините на Вселената, трябва да увеличим и проникващата, и разделителната способност на нашите телескопи.

Колкото е по-голям диаметърът на обектива, толкова е по-добра разделителната способност на телескопа. На пръв поглед е достатъчно да се правят все по-големи телескопи и въпросът за по-дълбокото наблюдателно проникване във Вселената ще бъде решен.

На практика обаче теоретичната граница на разделителната способност не може да се достигне поради ограниченията, внасяни от земната атмосфера. Атмосферата разсейва светлината и разделителната способност под 1" не може да се достигне независимо от размерите на обектива на телескопа. Наистина, това е доста малък ъгъл - под такъв ъгъл се вижда например един кибрит от разстояние около 10 км. Но този ъгъл съответства на теоретичната разделителна способност на телескоп с обектив само около 10 см! Поради влияние на атмосферата, образите, получени и с най-големите телескопи, не са по-добри по количество на детайлите в тях от образите в училищните телескопи. Затова при телескопите не се използват увеличения повече от 200-300 пъти. По-големите увеличения са безполезни поради ограничаващата роля на атмосферата.

Защо тогава въобще се строят големи телескопи? Защото все пак те събират много повече светлинна енергия от космическите обекти и получените с тях образи са значително по-ярки. А това е много важно, понеже в астрономия се работи със слаби източници на светлина и няма друга наука, която да се занимава с изследването на толкова малки потоци електромагнитна енергия.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
monica_beluchi
Префект
Префект


Брой мнения : 99
Join date : 02.09.2010
Age : 19

ПисанеЗаглавие: Re: Уроци   Вто Авг 30, 2011 1:34 pm

Урок 2
~ Радиотелескопи



Радиоизлъчването от Космоса беше открито през 30-те години на миналия век и за неговото изследване бяха създадени радиотелескопите. Антените на някои от тях приличат на обикновените рефлектори. Те събират радиовълните във фокуса на метално вдлъбнато огледало, чиито размери обикновено са няколко десетки метра. Най-големият радиотелескоп с неподвижна антена е разположен е разположен в кратера на изгаснал вулкан в Пуерто Рико и има диаметър 305 метра.

Главното предимство на радиотелескопите е голямата им разделителна способност. Най-добрите радиотелескопи са около 10 000 пъти по-чувствителни от най-големите оптични телескопи.

Основен недостатък на радиотелескопите е малката им разделителна способност. Този недостатък е отстранен при интерферометрите. Те представляват системи от няколко радиотелескопа, отдалечени на големи разстояния един от друг, в които сигналът от космическите обекти се сумира на едно място. Радиоинтерферометрите работят на принципа на интерференцията на падащото върху тях радиоизлъчване, което позволява разделителната им способност да се подобри значително и дори многократно да надмине тази на оптичните телескопи. Най-съвременният радиоинтерферометър се намира в щата Ню Мексико (САЩ) и представлява комбинация от 27 антени, всяка с диаметър 25 метра, разположени във формата на буквата Y върху площ с диаметър около 27 км.

В резултат на появата и усъвършенстването на радиотелескопите се разви нов дял на астрономията - радиоастрономията, което доведе до значително обогатяване на нашите представи за Вселената.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
monica_beluchi
Префект
Префект


Брой мнения : 99
Join date : 02.09.2010
Age : 19

ПисанеЗаглавие: Re: Уроци   Вто Авг 30, 2011 1:35 pm

Урок 3
Изследване на Слънчевата система с космически апарати


Без автоматичните междупланетни станции с тяхната чувствителна апаратура ние нямаше да имаме добра представа за това, как изглеждат и какви условия има на планетите от Слънчевата система. Сега всички планети в нашата система, с изключение на Плутон, са вече посетени от космически апарати.

През 1974 г. американският "Маринър-10" фотографира отблизо Меркурий. Венера бе достигната още през 60-те години от станциите от серията "Венера" (бившия СССР). През 1975 г. след меко кацане бяха получени първите фотографии на нейната забулена с непроницаеми облаци повърхност. За последен път на повърхността на Венера кацнаха и предадоха снимки станциите "Венера-15 и 16" през 1983 г. През 1986 г. планетата бе изследвана и от апаратите "Вега 1 и 2" (тогавашния СССР и още няколко държави, сред които и България). През 1989 г. за подробно картографиране с радар към нея се отправи американската станция "Магелан".

Станциите "Вега 1 и 2" изследваха едновременно и Венера, и Халеевата комета. Беше използвана уникалната възможност, появяваща се веднъж на 76 години, когато Халеевата комета минава близо до Слънцето. Към кометата бе изпратена и станцията "Джото" на Европейската космическа агенция ESA.

Най- интересни бяха резултатите, получени от двете американски станции "Вайкинг 1 и 2".

Марс продължава да буди огромен интерес и до днес. През 1997 г. NASA изпрати космическия апарат "Марс патфайндър", който се приземи на планетата и изпрати множество снимки.

Космическият кораб Odyssey се отправи в полет на 7 април 2001 г. За 200 дни път той прелетя над 460 млн. км. Сега, в продължение на 2.5 години той ще се занимава със съставянето на подробна геологична карта на Марс и карта за разпределение на химичните елементи по неговата повърхност. Теглото на сондата е 750 кг. На нея е монтиран гамаспектрометър с неутронен детектор, инфрачервена фотокамера и система за измерване на радиационния фон на Марс. С помощта на това оборудване NASA се надява да получи данни за наличието или отсъствието на вода в почвата на Червената планета на дълбочина до 1m под повърхността й.

През 1999 г. NASA изгуби 2 сонди, които бяха поели да изследват Марс - орбиталния Mars Climate Orbiter и спускаемия Mars Polar Lander. Тези несполуки нанесоха сериозен удар върху марсианската програма на САЩ. Дано сега Odyssey реабилитира изследователите.

През 1972 и 1973 г. други две американски станции - "Пайниър-10 и 11", бяха изстреляни към Юпитер. "Пайниър-10" се приближи до Юпитер в края на 1973 г., а "Пайниър-11" - една година по-късно. Те наближиха планетата по различни траектории, което определи по-нататъшната им съдба. След маневра в гравитационното поле на Юпитер "Пайниър-11" се издигна над северното полукълбо на планетата и се насочи към Сатурн. Апаратът достигна новата си цел през 1979 г., след което се отправи извън Слънчевата система. След Юпитер "Пайниър-10" също легна на траектория, водеща извън Слънчевата система. През 1987 г. той пресече орбитата и на последната планета от системата и стана първият посланик на човечеството, попаднал в междузвездното пространство. На борда си "Пайниър-10 и 11" носят специални плочки със символично послание до всички разумни същества, които те биха могли да срещнат. На тези плочки в закодиран вид е обяснено кога, къде и от кого са изстреляни двата космически апарата.

През 1977 г. САЩ изстреляха към Юпитер две по-съвършени космически станции "Вояджър-1 и 2". Те достигнаха планетата през 1979 г. След изпълнението на изследователската програма около Юпитер и спътниците му апаратите извършиха гравитационна маневра и се насочиха към Сатурн по различни траектории. Те достигнаха Сатурн съответно през 1980 и 1981 г. Планетата и спътниковата и система бяха подробно изследвани, след което "Вояджър-1" се отправи извън Слънчевата система. "Вояджър-2" направи втора гравитационна маневра и се насочи към Уран, където стигна в началото на 1986 г. След изследването и на тази планета и спътниците и апаратът бе съхранил работоспособността си. Това даде възможност след още една маневра в гравитационната поле на Уран "Вояджър-2" да се насочи към Нептун. Той стигна и до него през август 1989 г., изследва го и завърши планетната част на своята мисия. Тази станция, която за 15 години събра богата информация за четирите планети гиганти и техните спътници, също напусна границите на Слънчевата система.

На борда си апаратите "Вояджър" също носят плочки със закодирана информация за Земята, която би могла да послужи евентуално на друга цивилизация да разбере откъде са тръгнали по своя път в пространството. Освен тях те носят специални грамофонни плочи, върху които са записани гласове и музикални произведения от Земята. Интересно е да се знае, че сред тези гласове е и една българска родопска песен.

Такъв полет, какъвто направи "Вояджър 2", бе възможен само благодарение на изключително подходящото разположение на планетите гиганти в сравнително тесен сектор на небето. Такава подредба на планетите, която се нарича парад на планетите, е извънредно рядка. Следваща такава възможност ще се появи едва след няколко столетия.

Изстрелването на космическия апарат Галилео бе през 1989 г. от совалката Атлантис, след което сондата летя към Юпитер в продължение на 6 години и достигна до планетата едва през 1995 г. Според първоначалния план, експедицията на Галилео трябваше да завърши през 1997 г., но работата на сондата бе толкова успешна, че NASA продължи мисията до края на 1999 г. И отново историята се повтори. Системите работеха нормално, последното сближаване със спътника на Юпитер, Европа, протече без проблеми. И Галилео продължи своята работа и през 2000 г., като направи още много важни открития. Той намери доказателства за съществуването на течен солен океан под дебелия лед на Европа. А където има вода, може да има и живот.

Галилео фотографира и изригването на вулкан на друг спътник на Юпитер - Йо, където сега протичат процеси, ставали в недрата на Земята преди милиарди години.

Но основните наблюдения на Галилео бяха насочени към Юпитер, неговата атмосфера, силните бури на "повърхността" му, влиянието на многочислените му спътници. Сондата проведе непрекъснати измервания на параметрите на слънчевия вятър и магнитосферата на Юпитер. За целта се използва детектор за космически прах, детектор за бързи частици, брояч на тежки йони, магнитометър, плазмен детектор и измервател на плазмени вълни.

Едновременно с Галилео, същите параметри се измерват и от сондата Касини, която се намира извън магнитосферата на Юпитер.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
monica_beluchi
Префект
Префект


Брой мнения : 99
Join date : 02.09.2010
Age : 19

ПисанеЗаглавие: Re: Уроци   Вто Авг 30, 2011 1:36 pm

Урок 6
Важни дати в историята на астрономията


> около 2300 пр. н.е. Първи астрономични наблюдения в Китай.
> около 2000 пр. н.е. Първи астрономични наблюдения във Вавилон.
> около 1900 пр. н.е. Започва строителството на Стоунхендж, Англия.
> 5 в. пр. н.е. Според Анаксагор Слънцето е гореща скала.
> 4 в. пр. н.е. Наблюдения с невъоръжено око на спътниците на Юпитер в Китай.
> 3 в. пр. н.е. Аристарх Самоски изказва идеята за хелиоцентричната система; определя разстоянието от Земята до Слънцето и Луната (неточно).
> 2 в. от. н.е. Клавдий Птолемей разработва математична теория за движението на планетите около Земята; геоцентризмът на Птолемей господства в Европа до средновековието.
> около 1430 М. Улугбег построява астрономична обсерватория в Самарканд, Средна Азия.
> 1543 Публикуван е трудът на Н. Коперник "За въртенето на небесните сфери", в който е развита хелиоцентричната система.
> 1576 Т. Брахе построява обсерваторията Ураниборг и определя с голяма точност положенията на планети и звезди.
> 1608 В Холандия Х. Липерсхайм построява първата зрителна тръба.
> 1609 Й. Кеплер формулира I и II закон за движение на планетите, като използва получените от Т. Брахе небесни координати на Марс.
> 1610 Г. Галилей прави първите наблюдения на Юпитер с телескоп и открива четирите му големи спътника.
> 1633 Г. Галилей развива учението на Н. Коперник за хелиоцентричната система, за което е осъден от католическия съд.
> 1667 Открита е обсерваторията в Париж.
> 1675 Основана е Гринуичката обсерватория в Лондон.
> 1687 И. Нютон формулира закона за всеобщото привличане; създава теория за движението на телата от Слънчевата система.
> 1705 Е. Халей определя периодичността на Халеевата комета.
> 1781 У. Хершел открива Уран.
> 1801 Дж. Пиаци открива първата малка планета - Церера.
> 1814 Й. Фраунхофер описва абсорбционните линии в спектъра на Слънцето.
> 1846 Й. Гале открива Нептун, като използва теоретично получените от У. Льоверие и Дж. Адамс координати на планетата.
> 1908 Част от комета пада в областта на река Подкаменна Тунгуска, Източен Сибир (Тунгуски метеорит).
> 1919 А. Едингтън експериментално потвърждава отклонението на светлинния лъч в гравитационното поле на Слънцето, предсказано от общата теория на относителността.
> 1929-30 Е. Хъбъл установява зависимостите между червеното отместване на галактиките и разстоянието до тях, развива идеята за разширяваща се Вселена.
> 1930 К. Томбо открива Плутон.
> 1931 К. Янски започва космични радионаблюдения и поставя началото на радиоастрономията.
> 1938-39 Х. Бете предлага протон-протонния цикъл и въглеродно-азотния цикъл като основни източници на енергия съответно в звезди с малка маса и в масивни звезди.
> 1948 Започват наблюдения с 5-метровия телескоп в Маунт Паломар, САЩ.
> 1957 Започват наблюдения със 76-метровия радиотелескоп в Джодръл Бенк, Великобритания; изстрелян е първият изкуствен спътник на Земята (СССР).
> 1962 Открит е първият радиоизточник в съзвездието Скорпион.
> 1963 М. Шмит открива първия квазар.
> 1965 А. Пензиас и Р. Уилсън откриват реликтовото лъчение.
> 1967 А. Хюиш и Дж. Бърнел откриват първия пулсар.
> 1969 Н. Армстронг и Е. Олдрин стъпват на Луната.
> 1976 Започват наблюдения с 6-метровия телескоп в Специалната астрофизична обсерватория, СССР.
> 1977 Открити са пръстените на Уран.
> 1978 Дж. Кристи открива спътника на Плутон - Харон.
> 1982 С. Чандрасекар и У. Фаулър разработват теория за еволюцията на звездите.
> 1989 "Вояджър-2" открива 8 нови спътника и 3 пръстена на Нептун.
> 1990 В орбита около Земята е изведен космичния телескоп "Хъбъл" (диаметър на огледалото - 240 cm).
> 1992 Спътникът КОБЕ (COBE) регистрира флуктуации в температура на реликтовото лъчение, които потвърждават теоретичните изследвания за произхода на галактиките.
> 1994 Наблюдавано е падането на фрагмент от кометата Шумейкър-Леви на Юпитер.
>1996 Открити са планети около няколко звезди; в метеорит от Марс са открити микровкаменелости.
> 1997 Публикувани са данни от спътника "Хипарх", чрез които се уточняват възрастта на Вселената и на нашата Галактика.
> 2000 Осъществено е първото кацане на космична станция (NEAR) на астероид (Ерос).

История на космонавтиката
> 4.Х.1957 "Спутник-1" СССР първи изкуствен спътник на Земята.
> 3.ХI.1957 "Спутник-2" СССР първи изкуствен спътник на Земята с живо същество на борда - кучето Лайка.
> 2.I.1959"Луна-1" СССР първи космически летателен апарат, развил II космична скорост; на 4.I.1959 става първият изкуствен спътник на Слънцето.
>12.IХ.1959 "Луна-2" СССР първо достигане повърхността на Луната - 13.IХ.1959 (по източноевропейско време).
> 4.Х.1959 "Луна-3" СССР първи космически летателен апарат, заобиколил Луната и фотографирал обратната и страна - 7.Х.1959.
> 18.VIII.1960 "Дискавърър" САЩ първи изкуствен спътник на Земята, чийто спускаем апарат се връща на Земята.
> 20.VIII.1960 "Корабл-спутник-2" СССР първи изкуствен спътник на Земята с животни на борда (кучетата Белка и Стрелка), чийто спускаем апарат се връща на Земята.
> 12.II.1961 "Венера-1" СССР първи космичен летателен апарат, изпратен към Венера; на 19-20.V.1961 минава на 100 000 km от Венера и става изкуствен спътник на Слънцето.
> 12.IV.1961 "Восток" СССР първи полет на човек в Космоса - Ю. А. Гагарин.
> 1.ХI.1962 "Марс-1" СССР първи космичен летателен апарат, изпратен към Марс; на 19.VI.1963 минава на 197 000 km от Марс.
> 16.VI.1963 "Восток-6" СССР първи полет на жена в Космоса - В. В. Терешкова.
> 18.III.1965 "Восход-2" СССР първо излизане на човек в открития Космос - А. А. Леонов; космичния кораб пилотира П. И. Беляев.
> 16.ХI.1965 "Венера-3" СССР достигане повърхността на Венера - 1.III.1966.
> 31.I.1966 "Луна-9" СССР меко кацане на Луната - 3.III.1966.
> 31.III.1966 "Луна-10" СССР първи изкуствен спътник на Луната - 3.IV.1966.
> 12.VI.1967 "Венера-4" СССР меко кацане на Венера - 18.Х.1967.
> 21.ХII.1968 "Аполо-8" САЩ първи пилотиран изкуствен спътник на Луната - Ф. Борман, Дж. Лъвъл, У. Андерс - 24.ХII.1968.
> 16.VII.1969 "Аполо-11" САЩ Н. Армстронг (21.VII.1969, по източноевропейско време) и Е. Олдрин стъпват на Луната; космичния кораб пилотира М. Колинс.
> 10.ХI.1970 "Луна-17" СССР първи автоматичен лунен самоходен апарат "Луноход-1" - 17.ХI.1970.
> 19.IV.1971 "Салют" СССР първа орбитална станция.
> 19.V.1971 "Марс-2" СССР достигане повърхността на Марс - 27.ХI.1971.
> 28.V.1971 "Марс-3" СССР меко кацане на Марс - 2.ХII.1971.
> 30.V.1971 "Маринър-9" САЩ първи изкуствен спътник на Марс - 13.ХI.1971.
> 26.VII.1971 "Аполо-15" САЩ първи лунен самоходен апарат, управляван от хора, "Роувър" - 30.VII.1971.
> 3.III.1972 "Пайъниър-10" САЩ първи космичен летателен апарат, изпратен към Юпитер; на 4.ХII.1973 е на 131 000 km от Юпитер.
> 1.ХII.1972 "Интеркосмос-8" първата създадена в България апаратура, предназначена за измерване на параметри на космична плазма.
> 6.IV.1973 "Пайъниър-11" САЩ първи космичен летателен апарат, изпратен към Сатурн; "
на 1.IХ.1979 е на 20 200 km от Сатурн (на 3.ХII.1974 е на 42 800 km от Юпитер).
> 3.ХI.1973 "Маринър-10" САЩ първи космичен летателен апарат, изпратен към Меркурий (преди това към Венера); на 16.III.1975 е на 318 km от Меркурий (на 5.II.1974 е на 5770 km от Венера).
> 8.VI.1975 "Венера-9" СССР първи изкуствен спътник на Венера - 22.Х.1975.
> 20.VIII.1977 "Вояджър-2" САЩ първи космичен летателен апарат, изпратен към Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун; на 24.I.1986 е на 82 000 km от Уран.
> 10.IV.1979 "Союз-33" първият български космонавт Г. Иванов; полетът продължава до 12.IV.1979.
> 12.IV.1981 "Кълъмбия" САЩ първи полет на космичен кораб за многократно използване - космична совалка, с космонавти Дж. Янг и Р. Крипен.
> 1982 начало на проекта "Интербол" по идея на България и със съществено българско участие - изведени в орбита два основни и два субспътника, които работят до 2000 г.
> 20.II.1986 "Мир" международна орбитална станция (с голям брой български апарати на борда); работи до март 2001.
> 7.VI.1988 "Союз ТМ-5" вторият български космонавт А. Александров; работи на борда на междунарадодната орбитална станция "Мир" по проекта "Шипка" до 17.VI.1988.
> 4.ХII.1996 "Патфайндър" САЩ първи автоматичен марсиански самоходен апарат "Соджърнър" - 4.VII.1997.
> 1999 започва изграждането на Международна космическа станция.
> 8.III.2001 "Дискавъри" първата българска апаратура в Международната космична станция; от 24.IV.2001 измерва потока и дозата радиация във и извън станцията.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
monica_beluchi
Префект
Префект


Брой мнения : 99
Join date : 02.09.2010
Age : 19

ПисанеЗаглавие: Re: Уроци   Вто Авг 30, 2011 1:38 pm

Раздел 2
Вселената

Урок 1
Въведение


Да си представим, че зрението ни е 1000 пъти по-мощно от сега. Гледайки към Вселената, тя няма да претърпи сериозни изменения. Но с новите очи гледката ще бъде много по-реална. Веднага ще видим в целия им блясък най-близките галактики; твърде много, дори далечни галактики ще ни покажат своите спирали, обсипани с мъглявини и звезди; ще видим галактики, свързани със звездни мостове, по-близки междугалактични купове, галактики-джуджета, компактни галактики; ще забележим тук и там просторни по-близки галактични купове, в които ще разпознаем отделните компоненти, различаващи се по между си по вид и размери, и други, твърде далечни, в които отделните галактики ще се виждат като едва забележими точки, а целият куп ще изглежда слаб и беден, кактовиждаме от Земята най-ненаселените звездни купове. Това е пространството, което ни изглеждаше празно и плоско и което сега се показва такова, каквото е - пълно и дълбоко. С предишното око видяхме чудовищността на нищото, със сегашното наблюдаваме една неизмерима, но твърде населена бездна. Тази бездна е Космосът.

Да си представим сега, че променяме честотата на нашите усещания така, че да виждаме всички събития много по-бързо. Целия галактичен свят ще започне да ни изглежда в движение. Ще видим спирални галактики да се въртят вихрено като въртележки; свръхнови, които бързо се палят и гаснат; цели галактики, които експлодират; галактики, които се приближават по между си, изтръгват една от друга газ и звезди чрез огромни приливи, след това се отдалечават отново, като разпръскват и разсейват част от себе си в пространството; галактични ядра с пулсиращ блясък; квазари, които пулсират, проблясват, избухват, набъбват, докато станат галактики; галактични купове, които се движат и разширяват.

Видяхме Космоса като един безкраен обем, сега го виждаме жив. И всичко това е нищо в сравнение с най-поразителното от всички движения. Наблюдавайки внимателно по-близките галактики, ще ги видим всички бавно да се смаляват, защото всички те се отдалечават от нас. Да погледнем по-далечните - те правят същото, но по-бързо. Нека потърсим още по-далечните - ще ги видим да бягат с все по-големи, невъобразими, шеметни скорости. И ако преди малко окото възприемаше един безкраен свят, се питахме: възможно ли е всичко това да няма край? И ако има, какво има отвъд?, то сега пред бягството на галактиките неволно ни идва да се запитаме пребледнели: но къде ще стигнат те?Това са извънредно трудни, но фундаментални въпроси, с които, разбира се, не ние първи се сблъскваме. Няма човек в света, който да не си ги задава поне веднъж в живота или да не ги усеща, поне латентни, в най-съкровените глъбини на своята мисъл. През всички времена не е имало народ, който да не е търсил решението им, което често е било намирано във философски спекули или религиозни откровения. И до ден днешен проблемите за размерите на Вселената, за нейната еволюция и за нейния произход без съмнение са най-трудните и най-привлекателните от цялата астрономия и дори съставят, както и през всички останали времена, истинската й същност и формират поради сложността си цяла една наука: Космологията.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Уроци   

Върнете се в началото Go down
 
Уроци
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Хари Потър РП Форум :: Учебни предмети :: Астрономия-
Идете на: