Хари Потър РП Форум

Магията е навсякъде около нас!
 
ИндексИндекс  КалендарКалендар  ГалерияГалерия  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  

Share | 
 

 Герои

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3
АвторСъобщение
dominik_jade_lorin
Първи курс, Слидерин
Първи курс, Слидерин
avatar

Брой мнения : 5
Join date : 03.10.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Герои   Пон Окт 03, 2011 2:09 pm

Име: Доминик Джейд Лорин
Години:11
Курс:1
Кръв:Чистокръвна
Дом:-
Местожителство:Бостън, САЩ

Външен вид

Нощта, мастилено синя, наситена с мирис на дим и мъгла, се стелеше над Бостън, превръщайки всяка една сграда в част от непозната или пък отдавна забравена приказка, благодарение на тайнственото си, мистериозно излъчване. И макар повечето жители да намираха беззвездното небе за скучно, а студената, мътна мъгла за отвратително явление, за хора като Доминик, това бе най - хубавото време от всички. Особено ако носиш душа на писател и ясно въображение, превръщащо абстрактните фигури, които чертае сиво - черният дим, в живи тела. Да, това бе начина, по който Доминик запълваше по - голямата част от времето си. И ето, че и сега стоеше на терасата, поставила лакти на студеният, железен парапет, от който и да искаше нямаше как да падне. Моник не можеше да се похвали с кой - знае каква височина. Дори за единадесет годишна, можеше да се забележи, че е прекалено дребничка. Може би точно за това единственото нещо, което се виждаше от нея в момента, бе главата й. Тя и онези непокорни, руси къдрици, падащи в красива безредица около лицето й, подчертавайки овалната му форма и съвсем леко изпъкналата брадичка, която чародейката бе наследила от баща си. След време най - вероятно щеше да се гордее с решителността, която цялото й лице излъчваше, но като че ли точно сега контрастът между иначе кукленската външност и суровия поглед, бе прекалено голам. Всеки път, в който Доминик вдигнеше поглед към небето, пожелавайки си да види поне една падаща звезда, за да може да си намисли най - накрая истинско желание, в очите й се четеше сериозност, която едно единадесет годишно дете не би трябвало да притежава. Като че ли именно те, със своя студен сив цвят, като сребро, я караха да изглежда по - пораснала от колкото всъщност беше. Като че ли именно те притъпяваха всички онези красиви, безгрижни детски черти, които Моник притежаваше, показвайки болезнената реалност, която за съжаление не за всички е много розова.
Чародейката не можеше да се похвали с онази класическа красота, за която е прието, че притежава всяко едно момиченце с руса коса и светли очи. Напротив. В Доминик имаше нещо различно, нещо което отнемаше сладостта на малките принцеси, превръщайки я в жива кукла със студен поглед, в който като че ли можеш да откриеш отговорите за всяка една тайна на света. Веждите й - тънки и вечно навъсени, изключително много му подхождаха, но не и на самата Моник, защото тя определено бе един слънчев и позитивен човек, поне през по - голямата част от времето. Това, разбира се, можеше да се разбере само ако чародейката покажеше една от нейните очарователни усмивки, способни да разтопят сърцето на всеки един възрастен, а и не само. И когато малките, бели зъбки, подредени като мъниста в права редица, се покажеха, като че ли строгото, на пръв поглед, изражение на Доминик се променяше, превръщайки я в съвсем различен човек. Чак тогава наблюдателите имаха възможността да видят и онази детска, невинна част от русокоската, която определено се различаваше от вечно нацупените, мънички устни с блед, прасковен цвят, които Моник често прехапваше, когато бе нервна или ядосана. Или когато сдържаше сълзите си. Със слабичкото си тяло, все още неразвито и детско и плашещия си поглед, Моник трудно можеше да си намери приятели. Поне не и такива, които искрено да я харесват, за това, което е ...
Характер

...А Доминик определено не бе от най - лесните личности. Детето притежаваше своите странности, "Както всеки един човек на Земята..." ще отвърнете вие. Но точно сега е момента да каже, че не е точно по този начин. По - голямата част от хората, които не я познаваха, я виждаха именно като момичето с рошава, непокорна коса и плашещ поглед, неподхождащ на възрастта й. Непокорното, буйното дете, което винаги е в центъра на белите, по което се подвеждат и останалите заблудени агънцета. Момиченцето, което не може да стои мирно и за секунда, което винаги ще намери с кого да се заяде, кого да разплаче, кого да нарани, кого да обвини. Момиченцето, което никой не иска за приятел не толкова, защото е странна по един едновременно неин, но и общ начин, а защото родителите му просто не му позволяват да дружи с такива като нея. И, да, може би са прави. Защото няма нещо от написаното по - горе за Доминик, което да не е вярно. Но това не означава, че тя е само и единствено това. Не... Просто това е нещото, което хората виждат в нея преди да я опознаят - момичето, което обича да разговаря с животните, да се катери, да търси влечуги, да стои вечер и да наблюдава звездите, да пише в мъглата, да прави дисекции на случайно намерени, мъртви животинки. Да, Доминик бе любознателна. Искаше да има отговор на всичко и за всичко. От къде е дошла, как и най - вече защо? Кое - как работи? Кой го е построил? Защо го е построил? Но, както казах, това са само повърхностни неща. Малко са хората, които са успяли да влязат под кожата на това същество, но тези, които са се добрали до душата и мислите й, са разбрали, че всъщност Доминик е едно мило дете. Усмихната и чаровна, по детски бъбрива, тя никога няма да остави приятел в беда, макар често пъти тя да го е забъркала в нея. Разсъдлива и съобразителна, макар често пъти да се прави на неразбрала. Леко непохватна, но за сметка на това изключително издръжлива. Няма да запищи с глас ако види драскотина по себе си, нито капчица кръв. Няма да избяга ако види странна, многокрака буболечка с интересен цвят - по - вероятно е да си я прибере в буркан при останалите.
Благодарение на голямото й въображение, което макар често пъти да я забърква в неприятности, с Доминик определено не може да се скучае. Винаги щеше да намери с какво да си играе, само и само да стои заета. Защото в момента, в който останаше без работа, Моник ставаше нервна, понякога дори избухлива.
Русокоската все още още помнеше последния път, преди няколко години, когато скуката до толкова я бе налегнала, че...
История

...една нощ докато се взирала в тавана, обсипан с множество изкуствени, светещи звездички, търсейки начин да прогони тягосното чувство от себе си, направила първата си магия. Мислите и желанията й били толкова силни, че Доминик успяла да накара фигурките от тавана бавно да започнат да се местят по него, образувайки най - различни забавни формички. И всичко приключило в момента, в който Моник се почувствала по - добре. Вече запозната с необикновената история на семейството си, възхищавайки се с цялото си сърце както на баба си - Адилия Марови Лорин, така и на 'чичо' си - Ангъст Лорин, Моник все по - силно започнала да желае да последва тяхната съдба. И макар инцидентите с магията да зачестявали, Доминик се опитвала да ги игнорира, вече била сигурна в това, че никога няма да стане като предшествениците си. Все пак, тя не разполагала с кой - знае какви сили, които да я отличат от който и да било начинаещ магьосник. Или поне самата тя мислела така...
И поредната нощ, която Моник прекарала на терасата, (да, онази мастилено синя нощ, за която ви говорих), се оказала една от последните й вечери в дома й... Писомото от Хогуортс пристигнало малко по - рано, като че ли точно по часовник, за да развесели Моник и да я отдели от шумните караници на родителите й. Напоследък двамата започнали да се карат все по - често и то за съвсем незначителни неща. А Доминик определено била свикнала с техните спорове - вечно въртящи се около това, кой лъже докато играят на карти...
И сега, ако ми позволите да спра да разказвам в 'приказно' време, бих искала да продължа разказа си така, за да не се отдалечавам прекалено много от главната тема и да забравя на къде съм се запътила :
И стоейки, облегната на парапета, Моник се опитваше да си направи равносметка за всички онези неща, които щеше да изгуби и които щеше да спечели, отивайки в училището. Вече бе говорила с 'чичо' си. Ангъст бе първият човек, на когото Доминик бе доверила най - голямото и съкровеното си желание и когато, то най - накрая се сбъдна, намаше как той да не е първият разбрал. И макар, че Лорин я бе подкрепил както подобава, а и родителите й също бяха изключително щастливи, имаше нещо, което караше Моник да се чувства тъжна, унила... И русокоската го отдаваше на това, че ще е далеч от дома - от всичко познато до сега.
Домашен любимец

Жаба на име Господин Стю, която през по - голямата част бива нарична по какъв ли не друг начин, но не и със собственото си име. Доминик е изключително призвързана към жабока, така както повечето хора се привързват към котките или кучетата си.
Допълнително

~Моник обожава всякакви видове влечуги и гадинки. Едва ли има животно или насекомо, което да може да я изплаши. По - скоро би предизвикало интерес у нея, от колкото да я накара да избяга с писъци.
~За разлика от повечето момиченца, Доминик трудно би била видяна с къса, розова рокличка. Чаровницата определено предпочита дрехи, с които може да се движи необезпокоявано.
~Обожава да се катери навсякъде, което включва и по-голямата част от мебелите.
~Не обича сладолед. Но какво ли не би дала за една голяма чиния с палачинки?
~Пише и танцува изключително добре.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
bult_iniskim
Първи курс, Рейвънклоу
Първи курс, Рейвънклоу
avatar

Брой мнения : 4
Join date : 09.10.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Герои   Нед Окт 09, 2011 7:03 am

Име:Булб Иниским

11 години
Курс 1-ви

Дом:
Кръв:Мъгълокръвен
Външен вид:Булб е с кестенява коса, има сини очи и е висок!Косата му е права и почти винаги закрива очите му!Все му се карат да си постриже бритона, но той така се харесва повече!!!Носи стилни дрехи, но не е фукльо!Няма лунични!Понеже ходи много на плаж през лятото, кожата му е черна и е кален!Отличителни белези:Устните му са светло розови и очите сини!На китката има нарисуван трилистник!Ходи на тренировки по плуване и, когато почернява лицето му от слунцето понякога има очертани очила!Обича да носи кецове и по шарени и забавни блузи!
Характер:Добродушен, мил, готов да помогне на приятел!Не се забърква в проблеми, но ако го напави накрая се оказва прав за всичко!
В един и същи ден може да гледа два филма и спектакъл, да четете книга или списание в градския транспорт, да си уговори няколко срещи.
Разваля се настроението му, ако телевизорът или компютърът не работи. А когато телефонът е изключен, се чувства самотен и изолиран от целия свят.
Броят на неговите приятели се увеличава с всеки изминал ден.
Лесно запомня лица, случаи, биографии и среща трудности при запомнянето на формули и чужди изказвания.
Избягва самотата, мрачните и затворени събеседници. Обича вкусната храна, веселите компании. Той е оптимист и търси контакти с подобни хора.
Често се шегува и разказвате весели истории или вицове. Булб е с общителен характер.
Доставя му удоволствие да вдига тост, да се изказва на публично място. Обича да е в центъра на компанията. На масата сяда на място, което ще му позволи да общува с всички.
Винаги е в течение на събитията. Знае кога, какво и къде става.
Бързо влиза в контакт с непознати, лесно се ориентира в нова обстановка и без особени затруднения намира изход от сложна ситуация.
Местоположение:Лондон, Англия
История:Булб произлиза от древен род наречен Тариками!Той произлиза от Индия!Прародители на този род са някои много стари индийнци, които са използвали магии и заклинания, за да помагат на племото Тариками!На всеки 100 години се ражда по един избранник!Имало е поверие, че този избранник ще спаси племето от Сукирям-Могъщ тъмен магиосник, който се е опитвал да унищожи племето!Дванадесията избранник унищожил завинаги Сукирям и от тогаваПоверието се е поревърнало в легенда!Тринадесетият избранник бил Булб!Булб е роден в петък 13!От тогава на всеки негов рожден ден се случват много неща-един път лети, дръг път вижда бъдещето и прочие!Той не зае много за миналото си, осве че зае, че баща му е почиал при битка с магиосник!Той е търси годии наред родосложното си дърво, но не го намира никъде!Един ден се качва на тавана и открива в един съндък една стара книга!!!Той подухва в/у корицата, за да махне праха и вижда същият трилистник изрисуван в/у нея!Тогава тя му разкрива, че ще стане магиосник точно като баща си и т.н!Но историята в книгата не била "завършена"!Тя му разкрива и, че ще научава повече и повече неща!Булб няма търпение и започва да разгръща страниците, но изведнъж се появява надпис"Всеки път, когато порастваш с 1 година ще се разкрива по 1 глава в книгата!"И после надписа изчезва!Така той иска да стане магиосник!
Домашен любимец:
Донтски сфинкс(котка)
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
edward_grey
Първи курс, Хафълпаф
Първи курс, Хафълпаф
avatar

Брой мнения : 3
Join date : 09.10.2011

ПисанеЗаглавие: Re: Герои   Нед Окт 09, 2011 7:11 am

Име: Едуард Грей

Години: 11

Курс: 1

Дом:

Описание: За възрастта си Едуард има ръст малко над средния, а слабото му телосложение допринася към впечатлението, което оставя в останалите, че момчето е високо за единадесет годишен. Черната му коса е права, късо подстригана, а под нея се разкрива високо чело и лице, изглеждащо леко изпито, с добре изразени скули. Очите му на цвят са кафяви, спокойни и по детски любознателни. Носът му е прав, а ушите – без никаква специфична особеност, правеща ги напълно незабележими. Когато Едуард се усмихва се разкрива едва забележимо разстояние между предните горни два зъба, което придава доза комичност на всяка усмивка, било тя радостна, забавна, подигравателна или злорада.

Характер: Кротък и любознателен са особеностите от характера, които хора познаващи Едуард биха изтъкнали на първо място. Момчето обича книгите, мъгълски или магьоснически, а главата му е пълна със смели мечти за приключения, в които главната роля е отредена на него(естествено). Присъщата за детската природа наивност не му е чужда, жаждата му за знания е обаче пословична и постоянното й утоляване с времето превръща Едуард в едно много начетено дете. Енергичността й фантазията му обаче го спасяват от опасността да се превърне още от малък или впоследствие в момче забило нос в дебелите книги. Всяка нова история, нов герой или магия за която прочита или чува от някъде моментално се превръща в приключение, на което Едуард поема с братовчедите си – невръстните синове на чичо му – Емилиус и Арториус. Изкючвайки роднините Едуард няма много други близки хора. Не посещава мъгълско училище, но понякога се събира с мъгълски деца (най-често за да играе футбол), с които обаче, макар да не са му неприятни, не успява да осъществи истински дружески отношения. От една страна това се дължи на тайната, която трябва да пази от тях – че е магьосник, от друга самият Едуард е сравнително стеснителен. Въпреки това намира малките си братовчеди за напълно достатъчна компания във всекидневието си. Плахостта му в общуването с други хора, извън семейството, донякъде се компенсира от приветливост и добри маниери.

Отличителни белези:

Кръв: Смесен брак

Местожителство: Йорк, Англия

История: Едуард живее в Йорк, Йоркшир, северна Англия - сравнително малко градче, но с богата история и красива архитектура. Момчето е пълен сирак – родителите му загиват в инцидент, когато синът им няма навършени 2 години. След смъртта им с отглеждането му се заема баба му по майчина линия. Бабата е мъгъл, също като майка му и щом Едуард започва да проявява, по неволен начин и в случайни ситуации, магическите си способности, когато вече е преполовил шестата си година отива да живее при брата на баща си и неговата съпруга. Родът на баща му е старо и уважавано магьосническо семейство и на това се дължи смяната на попечителството, от баба му към чичо му. Животът в Йорк е приятен и малкият магоьсник се чувства добре в семейството на чичото и леля си, които също имат деца – две момчета-близнаци, четири години по-малки от Едуард . Момчето разбира, че е магьосник, а всекидневието, в което магията неизменно присъства, му помага добре да осъзнае какъв е, доколкото е способно на това едно дете, разбира се. Така започват да минават година след година, а малкият Едуард изгаря от нетърпение и любопитство, очаквайки да навърши единадесет, защото знае, че на тази възраст децата-магьосници започват своето обучение в специалното Училище за Магия и Вълшебство Хогуортс.

Домашен любимец: сова на име Еван

Допълнително: Обича мъгълския спорт футбол

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Admin
Директор
Директор
avatar

Брой мнения : 326
Join date : 23.08.2010
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Герои   Нед Окт 09, 2011 8:55 am

Одобрени!!!
sunny

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://harry-potter-forum.bulgarianforum.net
Мерик Атон Ой Ищар
Първи курс, Слидерин
Първи курс, Слидерин
avatar

Брой мнения : 3
Join date : 07.01.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Герои   Нед Юни 24, 2012 4:48 pm

Име:
Мерик Атон Ой Ищар

Години:
17

Курс:
1-ви

Дом:
Слидерин

Описание / Външен вид:
Мерик Атон Ой Ищар е седемнадесет момче, по-високо и по-мургаво от връстниците си. Висок е метър и осемдесет и седем сантиметра (1,87м.), а тежи седемдесет и пет килограма (75кг.). Има изправена и стройна фигура, предразполагаща момчето да се развива в областта на лекоатлетиката. Косата му е черна, а очите - почти черни. Има голяма, почти 24-ри каратова ослепяваща усмивка, с която успява бързо да спечели симпатии и да постигне своите цели. Чертите на лицето му са остри, ясно изразени. Устните му са плътни, а размерът и формата на неговия нос подсказват властния му характер, а кожата му с цвят на бронз разкрива произхода на Мерик. Момчето винаги е с рошава прическа.

Характер: Характерът на Мерик Атон Ой Ищар е трудно определим. Сам се определя като суетен, чувствителен, екзотичен и противоречив. Предпочита духовното пред материалното, красивото пред грозното, любовта пред омразата и живота пред смъртта. Егоистичен е, но същевременно с това обича и да помага на хората. Предпочита да е сам, спокоен, с книга в ръка, предпочита да рисува или танцува, но не пропуска да бъде "фараона на купона", когато излиза или се забавлява с приятелите си. Той няма много другари, защото е искрен и различен. Вярва в Бог, но и в самоусъвършенстването, във философията, както в доброто и в Магията, "Древната Магия". Често си мисли, че е объркал епохата, в която му се налага да съществува... защото почти винаги е в конфликт със заобикалящия го свят. Често се колебае и не знае какво решение да вземе, какъв избор да направи... Страхува се от провала.

Отличителни белези: Винаги очите му са влажни. Има две обредни татуировки, едната от които се намира на лявото му рамо и представлява гривна от древни символи и знаци, и другата, която представлява текст на иврит, изписан върху китката на дясната ръка. Има по няколко дупки за обеци и на двете уши.

Кръв: смесен брак

Местожителство: Кайро, но вече Лондон (Хогуортс).

История: Мерик Атон Ой Ищар произхожда от древен благороден египетски род, известен с властта си в Древен Египет. Предците на Мерик Ищар са били част от фараонските семейства, а неговата майка Бакари Ищар (в превод: "благородна клетва за любовта") се е обучавала в храмовете на Боговете като жрица на бог Амон-Ра. Но след време съдбата я среща с любовта на живота й - Мерик Саргон ІІ-ри, произхождащ от могъщия род на Акадското царство, което към днешна дата е загинало. Любовта между двамата веднага избухва като пожар, който не може да изгасят нито семейството на знатната девойка, нито родителите на храбрия войн, враждуващи помежду си от векове. Една по-архаична версия на невъзможната любов между Ромео и Жулиета. Прокудени от Египет и от Акад, двамата влюбени напускат родните си земи и не след дълго на бял свят се появява Мерик Атон Ой Ищар, който получава благословията и имената на своите родители. Мерик като баща си, и Ищар като майка си, а в превод цялото му име би могло да се преведе така: " Със славата на слънчевия диск ще победи любовта". Наскоро град Акад е нападнат от египетските войски, което принуждава Мерик да напусне семейството си, за да защити своя роден град. С буйна кръв на истински войн той намира смъртта си сред редиците на кръвожадните и вбесени акадци и египтяни, борещи се против любовта. Град Акада пада, но не под властта на египтяните, а под силите на амореите - новата заплаха за плодородния Нил и хегемонията на Египет.
През това време, докато Ищар чака героичното завръщане на своя спътник в живота, възпитава първородния си син, като успоредно с това и го обучава. Но освен това тя му преподава духовните практики, които тя бе усвоила из храмовете в Египет. И точно когато щеше да го посвети в окултните измерения на задгробния живот, на вечността, бе получила свитък от Хогуортс, училището за магии и вълшебство, което приветстваше сина й да се обучава за магьосник...

Допълнително:
Мерик обича да се облича с дрехи в искрящи и слънчеви, земни цветове. Има медальон, с който не се разделя никога.

!!! Важно - Мерик Атон Ой Ищар не е фараон, не живее по времето на Нефертити, а в 21-ви век, но мислейки си, че е наследник на Египетското царство, че е престолонаследник, поради духовните практики, които неговата майка му е преподавала...

Снимка:http://www.trueblood-news.com/wp-content/uploads/2010/12/allanhyde3.jpg
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Admin
Директор
Директор
avatar

Брой мнения : 326
Join date : 23.08.2010
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Герои   Вто Юни 26, 2012 5:27 pm

Одобрен

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://harry-potter-forum.bulgarianforum.net
marion_reamur
Първи курс, Грифиндор
Първи курс, Грифиндор
avatar

Брой мнения : 3
Join date : 03.07.2012
Age : 26

ПисанеЗаглавие: Re: Герои   Вто Юли 03, 2012 9:12 am

Име и фамилия:Марион дьо Реамюр

Прякор/На кратко:Мари

Години:14

Външен вид:Марион винаги е била доста слабичко момиче и висока за възрастта си.Въпреки това изглежда някак крехка.Лицето й има сърцевидна форма и й придава миловидност.Чертите й са меки.Кожата й е много бяла, но не изглежда нездрава, а точно обратното.Очите й са много, много тъмни и повечето ги определят като черни на цвят.Въпреки това, а може би точно затова, са много дълбоки, а в тях винаги плува игрива искрица.Има леко чипо носле и плътни, розови устни, които почти винаги са разтеглени в усмивка, която разкрива прави и бели зъби.Косата на Мари е светлокестенява, вълниста, а в крайщата се завива на къдрави букли.Обича косата си и я носи пусната.

Характер:Марион е влюбена на първо място в свободата си.Не разрешава на никой да ръководи бъдещето й, мечтите й и самата нея.Тя е ведър характер, обича да се смее.Непрекъснато пращи от енергия и е пълна с купища идеи, на моменти доста налудничави.За сметка на това е доста избухлива на моменти, въпреки че се води спокоен характер.Обича новите запознанства и хората около себе си, но когато не й е добре, винаги иска да остане сама.Хвърля се във всяко едно предизвикателство без много да му мисли и е готова на всичко, за да изпълни целите си.Има ясно изразено лично мнение по всички въпроси и не се бои да го изкаже.Много е чувствителна и не може да сдържа емоциите си пред хората, което на моменти й пречи.

История:Мари се ражда в дома на родителите си във Флоренция, Италия.Родом майка й, Кристина, е от предградията на Лондон, Англия, а баща й Пауло-от Болоня, Италия.И двамата й родители са чистокръвни магьосници завършили "Хогуртс" преди години.Двамата се срещат на куидичен мач няколко години след завършването на седми курс и по-късно се женят в Рим.Имат три деца, Мари е второто от тях.Най-голямата й сестра, Ариен, е вече завършила училище и работеща в Министерството на магията.Най-малкото момиченце в семейството, Мелъди, е едва на пет годинки.И двамата родители на Марион работят много и всичките им деца са отгледани от дядо им Филип.Той е най-близкия човек на Мари, още от малка я научил да обича книгите и знанието и да бъде усмихната и отворена.Магьосническите й способности се проявяват още на ранна детска възраст, което много я забавлява.Първата магия, която успява да направи, е да помогне на един бръмбар да излезе като махне стъклото на прозореца.Прави го напълно несъзнателно, но не се стреснала, тъй като родителите й говирили постоянна за момента, в който способностите й ще започнат да се проявяват.За петия й рожеден ден баща й й подаряват първата метла и тя се влюбва в куидича и поста търсач.Марион винаги е мечтала да отиде в Хогуортс, заради новата обстановка, новите неща, които ще научи и всички нови хора, които ще срещне.

Зодия:Близнаци

Кръв:Смесена кръв

Отлечителен белег:Полумесец в долната част на шията, имала го още при раждането си.Винаги носи и малък син медальон подарък от дядо й.

Любим цвят:Лилав

Нещо друго:Обожава музиката и си пада по-твърда, мъгълска музика, на която я научила нейна приятелка.Харесвакт й страшно много метъл групи.Отново тя я направил истински фен на мъгълския спорт футбол, Марион е голям фен на Интер и Челси.Харесва й да играя куидич и е най-добра като търсачка.Свири на китара от съвсем малка.

Снимка:



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
anabel_jones
Първи курс, Хафълпаф
Първи курс, Хафълпаф
avatar

Брой мнения : 3
Join date : 03.07.2012

ПисанеЗаглавие: Re: Герои   Вто Юли 03, 2012 9:22 am

Анабел Джоунс

Години: 13
Курс: Първи
Дом:
Описание / Външен вид: Косите на Анабел са меденоруси и дълги почти до кръста й. Светлозелените й очи винаги искрят с игриви пламъчета, а слабата й и гъвкава фигура й придава доста волен вид като на малка пеперуда, с каквато често я и сравняват. Когато се засмее под лявата й буза се появява малка едва забележима тръпчинка, спомен от едно доста побезнено падане като бебе. Изражението на лицето й почти винаги е безизразно заради постоянните внушения на майка й да се държи като дама, но когато се усмихва независимо колко рядко се случва това, лицето и чертите й се променят до неузнаваемост.
Характер: Характерът й е доста сложен и може да се каже, че всъщност Анабел Джоунс има две съвсем различни лица. По принцип тя е твърда и решима. Когато иска нещо го постига на всяка цена и рядко скланя глава. Взискателната й майка непрекъснато й втълпява да се държи прилично и да не показва слабост пред никого. Може би и заради това тя е донякъде и самотна, но се опитва да не го показва. Който обаче се престраши да я опознае, ще разбере, че под тази си твърда обвивка, отдолу се намира едно изключително приятно и весело момиче, което с нищо не се различава от останалите си връстници. Трудно е да стигнеш до истинската Анабел, заради стените, с които се е обградила, но онзи, който успееше получаваше един истински и верен приятел.
Отличителни белези:Когато се усмихва под дясното й око се появява малка тръпчинка, а по рождение има белег с формата на малко вълче (или поне тя така си го представя) на дясното й рамо.
Кръв: чистокръвна
Местожителство: Newcastle, Англия
История: Родена в семейство на чистокръвни, Анабел още от малка се запознава с вълшебния свят на магията, вълшебствата и летящите метли. Задълженията й като член на едно от най-уважаваните семейства в Нюкасъл обаче се струпват върху нея още от съвсем ранна възраст. Взискателната й до болка майка непрестанно я поучава и възпитава в порядките на едно "благородническо" семейство като тяхното. За нея самата това са пълни глупости, но колкото и да иска не може да избяга от тях. По-големият й брат, Никълъс, също с рус и буен нрав често става нейния отдушник за несправедливото и определено не майчинско поведение на Клерия Джоунс. Двамата често се шегуват и може би ако не беше Никалъс, Анабел отдавна щеше да е полудяла и наистина да се превърне в бездушна и отвратителна змия, каквато май искаха да стане. Баща й, често затрупан с работа в министерството, рядко намира време за дъщеря си, но винаги всяка нощ идва при нея, за да й прочете приказка за лека нощ. Държанието и напръв поглед твърдия му характер са доста по-различни от тези на съпругата му и Анабел нямаше как да не се пита как така двамата се бяха събрали. А може би просто имаха уреден брак... кой знае. Когато питаше майка си за това тя само се подсмихваше и не казваше нищо, а баща й беше още по-зле - той дори се правеше, че не е чул въпроса на дъщеря си.
За никой не беше изненада, когато на своя единайсти рожден ден, Анабел получи писмо от "Хогуортс" и трябваше да замине за училището за вълшебства и магия. В онзи ден баща й се беше усмихнал, майка й не каза нищо, а брат й се бе нахвърлил върху нея с хиляди усмивки и поздравления. Семейството й определено беше странно, но на кого му пукаше за това. Трудно беше да оцелееш в него, но Анабел смяташе да издържи.
Домашен любимец: Котка - господин Тинкълс

Допълнително: любимия й предмет е трансфигурацията, обича много да чете и не може да устой на шоколадово изкушение независимо под каква форма е то.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Admin
Директор
Директор
avatar

Брой мнения : 326
Join date : 23.08.2010
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Герои   Вто Юли 03, 2012 12:44 pm

Одобрени!

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://harry-potter-forum.bulgarianforum.net
kate_ann_watson
Първи курс, Слидерин
Първи курс, Слидерин
avatar

Брой мнения : 6
Join date : 04.07.2012
Age : 28

ПисанеЗаглавие: Re: Герои   Сря Юли 04, 2012 3:41 pm

Име: Кейт Ан Уотсън
Прякор: Кейти, Кей, Кити-Кет
Години: 18
Курс: Първи
Дом: -

Описание / Външен вид: Кейти има бледа кожа, на която идеално изпъкват плътните и алени устни. Има уникална и пленителна усмивка. Има чипо носле и доста "пухкави" бузи. Очите и са големи с леко издължен вид, тъмно кафеви, почти черни, притежава дълги черни мигли, които дори изглеждат изкуствени. Косата и е дълга до кръста, руса, но придобива малко черен цвят и е леко начупена в краищата, обикновенно е доста бухнала и стърчи на всякъде. Кей е красиво и много симпатично момиче, но според нея има един косур, смята ушите си за големи, а пръстите си за много дълги.

Характер: Попринцип е спокойна, но често избухва, кипва бързо и от най-малкото. Трудно си намира приятели, защото не е много общителна, често критикува другите, а много, наистина много рядко себе си. Кейт мрази лъжите, затова винаги казва истината в очите на хората с което си е набавила доста врагове. Но тя също е и много забавна и духовите, добра е към тези които го заслужават. Трудно се доверява на непознати, дори и да са доброжелатели, но когато опознае един човек, чак тогава разкрива страхотните черти на характера си. Има склоност да се лигави, не да капризничи, а буквално да се лигави! Обича да си поравя гласа като на бебе и често подкача като ненормална, когато е в наистина добро настроение. Говори много и трдно и се затваря устата.

Отличителни белези: Има малък белег на дясното рамо във формата на не пълна луна.
Кръв: Чистокръвна
Местожителство: Лондон

История: Има две сестри близначки, Сесили и Сесилия, които са на 21 и имат малко магазинче в центъра на Лондон, където продават свои модели дрехи. Кейт е от богат чистокръвен род, които се различават от другите знатни фамилии с добротата си към мъгълите и мъгалокръвните. Кейти доказва това като най-добрата и приятелка и всъщност единствена е мъгълка.
Кити-Кет прави първата си магия на 5 години, тогава съвсем случайно, след като се скарва на майка си, заради храната, която и е приготвила, оцветява цялата кухня в зелено.
Майка и Елизабет е завършила Бобатон като отличничка и префект. Баща и завършва Хогуортс като ученик от Слидерин, отличник и префект.

Домашен любимец: Има персийски котърак, кръстен е Блу, заради синкавия цвят на козината си Блу - ЦЪК

Допълнително:
- цвят - черно и розово
- цвете - момина сълза
- стил на обличане - мъгълски и изчанчен, обича да комбинира цветовете, тъмни със светли. Обича спортните полички и късите потничета, както и стилни рокли. Носи широки дънки и тенски, но и тесни панталонки с прилепнали блузки. Има изключително странен вкус и стил.
- талисман- висулка във формата на слънце, сребърен на черна велурена връзка, който не сваля от врата си и сребърно синджирче, изключително нежно и семпло с малка хълка в средата.
- обича да носи всякъви дрънкулки, гривничеки, пръстенчета, обеци има всякакви шноли, фиби, ластички и клечки за коса.
- Кейт е много музикална, свири на китара и пее много добре.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
lusinda_haui_klain
Първи курс, Хафълпаф
Първи курс, Хафълпаф
avatar

Брой мнения : 4
Join date : 04.07.2012
Age : 21

ПисанеЗаглавие: Re: Герои   Сря Юли 04, 2012 3:52 pm

Име: Лусинда Хауи Клайн

Години: 11

Курс: Първи

Дом:

Описание: Лусинда Клайн е дребно същество, което категорично твърдя, че се отличава от останалите си връстници, но ако всички са на купчина – точно нея ще пропуснат вашите очи. Далеч по-ниска от 11-годишните хлапета, това момиченце се разпростира на дължина от едва 140 сантиметра, има-няма. Ако я измерите с метър без да има обувки на краката й със сигурност ще отчетете 1.38 метра, но това дете упорито твърди, че има още два сантиметра към себе си. На широчина Луси също не заема кой знае какво пространство. Тялото й е силно измършавяло и упорито напомня до какво води редовното недохранване. Килограмите й никога не са надвишавали тридесет освен веднъж, когато се притегли заедно с раницата си за училище. Тогава значително се бяха увеличили, но със сигурност не защото бе надебеляла.
За разлика от всяка друга част от тялото й, лицето й е леко закръглено, но това се дължи изцяло на челюстта й, която просто е по-широка. Ако се опитате обаче да я ощипете по бузите, пръстите ви няма да хванат кой знае каква плът. Очите й, светещи в особено светъл нюанс на кафявото, са малки и винаги гледащи с блясъка на детските мечти. Над тези малко потъмнели звездички се разпростират дъгообразни вежди, изтъняващи към външната страна, които са светли в тон с косите на първокурсничката. Устните й са сочни, но малки, намиращи се на не много голямо разстояние от правото й носле, чийто връх е леко заоблен и повдигнат нагоре. Ушите й са малки и съвсем леко стърчащи от главата й, често прикрити от дългата до раменете й руса коса. Тя винаги силно изсветлява през лятото и дори няколко пъти беше достигнала до сребристия нюанс, но през зимата отново потъмнява и понякога се доближава забележимо до изключително светло кестенявото. Всяко кичурче от косите на Клайн е идеално право, слизащо надолу сякаш е кола, минаваща по току-що излян асфалт. За жалост обаче гъстота им не е никак завидна, също така и обем липсва, така че по принцип всичко стои сякаш прилепнало за черепа й. Поради тази причина малката често се връзва на опашки- понякога само една, друг път на две, случва се да бъде и на плитки… Зависи от случая и от желанието й.
Шията на Лусинда е ниска и фина, рядко окичена с каквото и да е бижу. Това не е така, защото момиченцето не обича колиета, медальони или пък герданчета, а защото никога никой не й е подарявал подобно нещо, а тя няма пари сама да си купи. Ръцете й са кокалести, а кожата по тях е силно изтъняла, така че сякаш всяка вена се вижда идеално през тънкия слой клетки. Китките й не се отличават с някак дебелина, а по-скоро изглеждат доста крехки. Дланите й са твърди, по-често студени, а пръстите й са къси и прави. В края им се забелязват големи цилиндрични нокти, които както изглежда са единственото нещо, което може да се нарече голямо в нея. Кожата й е светла в млечен нюанс. По лицето й никога е нямало лунички, а по тялото й няма дори една бенка.
Лусинда има изправена стойка и никога не си е чупила каквато и да е част от тялото, което е доста чудно като се има в предвид крехкостта й. Облича се напълно обикновено и няма нищо особено, което би трябвало да се отбележи за нея. Е, няма как да не спомена, че всяка дреха й е широка, но това е за предпочитане пред идеално описващи фигурата й платове. Хората се ужасяват, когато я видят по бански, когато ходи на море, така че не й трябват такива погледи и през останалото време. Гардеробът й е пълен с евтини дрехи втора употреба. Някои от тях са скъсани, протрити, захабени, изсветлели и т.н., но в крайна сметка за толкова имат пари родителите й. Често обувките й са се отлепили някъде, нещо се е скъсало, останали са без връзки или пък са й омалели, но тя продължава да ги носи докато техните не съберат достатъчно, за да й купят новички. Но тя пак не изхвърля старите, защото никога не се знае дали няма да й потрябват.

Характер: Лусинда не се отличава със злина и никога не се е държала лошо с околните. Претърпяла е много лоши моменти, в които към нея са били подхвърляни груби обиди, но тя не е отвръщала. Има много причини за това- да не й скочат на бой, да си няма проблеми, а и защото не е свикнала. В нейното семейство грубо се отхвърлят всякакви ругатни от речника и изобщо обидните думи нямат място там.
Луси не обича да се забърква в неприятности и търси спокойствието. Обича да се разбира с хората и да не влиза в спорове, с който и да било. Приема мнението на хората и често се влияе от него, рядко изразява своето собствено дори и да го има. А често тя няма подобно нещо в главата си.
Русокоската не си пада по играчки (може би, защото е нямала, не е сигурна причината), но за сметка на това обожава да играе на криеница, гоненица и подобни. Харесва най-различни мъгълски спортове като футбол, волейбол, тенис и често се включва в тях, когато е на училище или е навън с приятелите си от квартала, в който живее.
Лусинда е ходила на мъгълско училище, но там не е била отличничка. Не е била и двойкаджийка обаче. Винаги се е старала, писала си е съвестно домашните, слушала е в час и т.н., но често нещо не й е достигало, за да спечели преподавателите на своя страна, така да се каже. Детето няма талант в сферата на изкуствата или поне не е открило такъв. Не може да рисува, нито да свири на музикален инструмент или пък да пее, не й се отдава и писането на каквито и да е творби. Това си проличава и по сравнително лошите й оценки по Английски език, музика и рисуване.
Русокоската е много добър слушател и поради тази причина много деца са й разказвали своите истории. Всеки знае, че хлапетата на 11 години и под тази възраст не са преживели кой знае колко и няма какво толкова да разкажат, но все пак това момиченце знае повечето неща, които се случват из съседите му. Въпреки че има какво да разкаже, например как Джон от втория етаж е откраднал пепелника на старата госпожа Марън или пък това, че Майкъл от шести блок е откраднал малкото котенце на котката на господин Сайръс, Лусинда не споделя наученото с никого.
Малката Клайн обича да общува с хората и не е затворена в себе си. До известна степен е притеснителна и рядко започва разговори с непознати, но ако някой вземе нещата в свои ръце, тя тръгва по неговото темпо. Няма нищо против да говори за себе си, но предпочита да слуша за другите. Сравнително доверчива е и лесно споделя лични неща, но само в случай, че заради това няма да загази някой друг. Този „друг” не е задължително да й бъде приятел, може да бъде просто познат, напълно непознат или дори човек, който е излял гнева си върху нея някога. Русокоската просто не желае злото на когото и да било.
Сравнително отличително нейно качество е, че невероятно често губи свои вещи. По принцип в мъгълския свят почти винаги ги е намирала я в училище, я на някоя улица, я някой нейн приятел е открил дадения предмет и й го е върнал, но в магьосническия не се знае как ще бъде. Не веднъж е губила ключовете от входната врата, тетрадки, моливи и химикали, учебници, домашни, дрехи и т.н. За радост на родителите й нямат нищо скъпо, което да се погуби някъде.
Освен че обожава да спортува, Лусинда обича и да танцува. Нямала е шанса да учи в музикално училище или да участва в някой танцов състав, но заедно с най-добрия си приятел Боб са се учили от видео касети на различни движения. Не танцува блестящо, нито зашеметяващо, но го прави от сърце и душа.

Отличителни белези: Малката няма само един белег от падане, но само един се отличава особено. За нейно огромно съжаление не се е махнал все още, макар че й е от вече шест години. Веднъж паднала на някакво стъкло (то да беше само веднъж, де…) и й останал белег, наподобяващ корона на коляното. Представлява просто три триъгълничета, свързани с права линия в основата си. Царско коляно, а?

Кръв: Мъгълокръвна както и да погледнете нещата. Никой от последните девет поколения не е бил магьосник. В десетото се среща един, но той само е имал заложби, не е ходил на училище, за да усвои дарбата си.

Местожителство: Ийст Енд, Лондон, Англия

История: Лусинда Клайн е родена на 20..02.2000 година в западнала болница в Ийст Енд. Родителите й, Адам и Джейн Клайн, са бедни англичани, принудени да живеят в „гетото” на Лондон. Ийст Енд е един от най-лошите квартали в английската столица. И двамата са на 20 години, когато малката Лусинда се появява на бял свят.
Детето се ражда без никакви усложнения, майката също не претърпява някакви тежки поражения по тялото си и след пет дена двете дами се прибират в апартамента на семейство Клайн, който се намира на осмия етаж, а няма асансьор, за да се стигне до там. Адам Клайн работи като водопроводчик и не изкарва кой знае какви пари, а Джейн излиза в майчинство. Иначе заема длъжност на продавачка в хранителен магазин.
Заради минималните си заплати, родителите на Лусинда не успяват да й осигурят хубаво детство. Често се случва да нямат пари за храна, защото внезапни старата печка от 60-та година се е развалила, защото бойлера се е спукал или нещо от този род. Не веднъж са били ограбвани, което е причинявало нова вълна от гладуване в дома им. Русокоската никога не е оплаквала от това и е приемала действителността такава каквато е. На 6 години започва да ходи на мъгълско училище в квартала и там се среща не само с добрите дечица, които познава, а и с разни малки разбойници, които й крадат храната, обиждат я, тормозят я заради дребния й ръст и тъй нататък. Няколко пъти са я нападали (тоест са я били) по-големи хлапета, но винаги нещо я е отървало. Противниците й са оставали без сила, някак си нещо ги е отдалечавало от нея и т.н. Това явно се дължи на магия, но тогава тя не е осъзнавала какво се е случило. Още по-малко пък те.
Русокоската никога не е празнувала рождения си ден поради липсата на финансова възможност, но е свикнала с това и към този момент не се натъжава от липсата на празненства. На двадесет февруари тази година обаче към осем вечерта в дома на семейство Клайн влиза представител на училище „Хогуортс”, който връчва писмото, което получават огромна част от магьосниците и съобщава за дарбата на Лусинда. Естествено е, че никой от тримата не вярва първоначално, но уважаемия господин посочва факти, които са показателни. Така русокоската започва да се подготвя за новото начало в живота си, което ще започне следващата учебна година в училището за магия и вълшебства. Развълнувана, силно притеснена и несигурна в себе си, тя се кани да навлезе в непознатия свят, на който принадлежи.
Родителите й не приемат кой знае колко радушно идеята, че детето им е „странно”, но в крайна сметка се надяват, че това ще промени живота й към по-добро. Пускат я само заради това.

Домашен любимец: няма
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
mery_jane_carter
Първи курс, Рейвънклоу
Първи курс, Рейвънклоу
avatar

Брой мнения : 6
Join date : 04.07.2012
Age : 20

ПисанеЗаглавие: Re: Герои   Сря Юли 04, 2012 4:07 pm

Име: Мери-Джейн Картър (Mary-Jane Carter) ;д
Прякор: Мери, Джей, Мери Д. ;д
Години: 13
Курс: 1
Дом: Рейвънклоу
Описание / Външен вид: Мери има къдрава и много буйна грива, с която обича да си играе през цялото време. Винаги е в очите ѝ и затова е свикнала с нея. Тя е черна на цвят, въпреки че Картър обича да си прави експерименти - най-вече с кичури. Има големи и изразни очи, кафяви на цвят. Слабичка и висока (32 кг. ; 154 м.)
Устните ѝ са плътни и не много дебели, веждите ѝ са прави и не много дебели - нито много тънки. Нослето ѝ е нормално. Няма трапчинки или лунички. Миглите ѝ са дълги и извити. Кожата ѝ е много бледа. Като цяло е много симпатично дете. В щастливите си дни се облича разноцветно, а в тъжните - черно, смесено с лилаво или пък цикламено или пък синьо.. Не обича поли, но понякога носи шарени роклички. Добре де - само на море или басейн. Но по принцип не обича такива неща - носи само и единствено дънки и къси панталонки като за долнище. Всичките ѝ обувки са кецове - дебели, тънки, високи, Converse, Supra, Mat Star.. Всякакви ;д Единственото различно са чехлите, които носи на плажа.


Характер: Характера на Мери е адски променлив и никога не можеш да знаеш как ще се държи по принцип, и с теб, и с другите в различните часове; минути.. Понякога не приема обидите; нападките и други груби неща на сериозно, а ако са на сериозно то изобщо не ѝ пука, а през останалото време е много емоционална или пък се сърди за най малкото нещо. И е много наивна. Не се засяга от чуждото мнение. Винаги има собствено мнение и понякога е много нахална, нагла, инатче.. Никой не може да промени мнението ѝ и мрази, когато хората се опитват да го направят. Радва се от малките неща - ако види балон на улицата, ако някой ѝ подари картичка, ако види дъга, ако някой се застъпи за нея за най-голямата простотия и всякакви други такива. Иска много свръхестествени неща, но знае, че няма как да се случи. Но все пак най-важното е, че се радва и на най-малкия жест. Мрази: хора без мнение, използвачи, манипулатори, двуличници, еднодневки и всякакви такива. ХЛЕБАРКИ също! Ненавижда ги! Обича да виси на компютъра с часове, да чете книги и да рисува. Да. Да рисува! Обожава да рисува каквито и да е неща, с каквито и да е материали. Графити по стените и в тетрадките с прост молив, маркерни рисунки, да се маца с акварелни бои.. Тя е особена и сложна персона, затова просто се опитайте да я опознаете сами.


Кръв: смесен брак; майката е магьосница

Местожителство: Родена е в Калифорния, но когато е станала на 10 се е преместила в Лондон.

История: Родена е 1998 година в семейство със щастливо оженени родители и обичлива (понякога досадна) баба. Само дете е, но е израснала с братовчедка си - Леда Муар, с която всички ѝ казват че си прилича. Живота ѝ е бил нормален в Калифорния. Като на всяка първокласничка, второкласничка и после третокласничка. Когато е станала на 10 години - 4 клас се е наложило да се преместят в Лондон, защото получила странно писмо от някаква сова. Отначало не повярвала, но след като го показала на майка си тя ѝ разказала всичко за магьосниците. Била е много щастлива, че не е единствения маг в семейството. Баща ѝ също е знаел, но са мислили, че тя е мъгъл. И все пак, когато отишли в Лондон тя завършила 4 клас и се приготвила да отиде в Хогуортс. Накупила си всички нужни неща от Диагон-али, където я завела майка ѝ. Купила си сова, метла и отишла в магазина за магически пръчки. Пръчката ѝ сама я избрала и щастлива се прибрала у дома. Точно тази вечер искала да научи първата си магия, затова помолила майка ѝ. Цяла вечер се упражнявала над магията Лумос и най-накрая успяла да я направи. И ето я тук сега - пристигнала в Хогуортс, нямаща търпение да започне нормално магьосническо обучение.
Роднини:
Анастасия Картър - майка
Джон Картър - баща
Леда Муар - братовчедка

Домашен любимец: Сова на име Юки
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Admin
Директор
Директор
avatar

Брой мнения : 326
Join date : 23.08.2010
Age : 22

ПисанеЗаглавие: Re: Герои   Сря Юли 04, 2012 4:33 pm

Одобрени!

_________________
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://harry-potter-forum.bulgarianforum.net
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Герои   

Върнете се в началото Go down
 
Герои
Върнете се в началото 
Страница 3 от 3Иди на страница : Previous  1, 2, 3

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Хари Потър РП Форум :: Начало на играта-
Идете на: